Читать «Аленият бряг» онлайн - страница 164

— Продължавай да тичаш, следвам те плътно!

Те спринтираха в мрака, все още на сляпо, и минутка по-късно Констънс чу, че създанието подновява преследването с високи писъци. Звучеше така, сякаш Пендъргаст му е нанесъл жесток удар, но то още стоеше на краката си.

В този миг Констънс видя пред себе си светлинка и скоро се показа каменното стълбище. Тя спря и се обърна. Пендъргаст бързаше след нея.

— Продължавай! – извика той, прескочи я, хукна нагоре по стълбите и с елин удар на рамото отвори металния капак. Завъртя се, хвана я за ръката и я измъкна през отвора, после блъсна капака да се затвори. Издърпа я от руините на мазето на улицата в Олдъм. Докато тичаха към брега, Констънс чу демона да изскача от желязната врата с ужасяващ писък.

Точно бяха минали край дюните и стигнаха равния бряг, когато той ги настигна. Пендъргаст се обърна, за да го посрещне с ножа, като същевременно предупреди Констънс да не спира. Тя не се подчини, обърна се и видя как Пендъргаст и демонът се сблъскаха с все сили в страховита прегръдка: агентът с вдигнат нож, а Моракс, вече с два пръста по-малко, се опитваше да го обезоръжи. Призрачната сцена бе залята от утринната светлина на раждащия се ден. Бурята беше утихнала, но прибоят продължаваше гневно да блъска брега. Гребените на големите вълни пръскаха пяна, стоварваха се на брега и се понасяха навътре в сушата. Въздухът беше пълен с пръски морска вода.

Констънс стоеше и гледаше втренчено, неспособна да помръдне. Видя с ужас, че Пендъргаст е лошо ранен. Предницата на ризата му беше скъсана, едната страна на лицето дълбоко срязана и оттам канеше кръв. Демонът се въртеше и извиваше, докато двамата се бореха за превъзходство. Накрая огромният звяр надделя, измъкна камата от Пендъргаст и я запрати в морето. Замахна към него с мускулеста ръка, агентът устоя на удара, но очевидно отслабен от раните си, изгуби равновесие. Демонът го одра жестоко с огромната си ръка, разкъсвайки дрехите му на кървави парцали.

Пендъргаст отстъпи назад, после двамата отново се хвърлиха един срещу друг, вече в обсега на разбиващите се вълни.

Пендъргаст отстъпи във водата сякаш заради преднамерена стратегия, с която търсеше някакво предимство. Тя обаче се провали с мощен удар Моракс го повали в прииждащата вълна. Докато агентът се опитваше да стъпи отново на крака, демонът се извиси над него и вдигна ръка, за да нанесе смъртоносен удар.

Констънс побесня. С безмълвна ярост се втурна надолу по мокрия пясък и скочи върху гърба на демона, вкопчи се с пръсти в черепа му и заби зъби във врата му. Устата й се изпълни с отвратителния вкус на жилава плът. Изненадано от яростното й нападение, създанието изрева, залитна встрани от Пендъргаст и се завъртя на място отново и отново, докато я драскаше и разкъсваше дрехите й в опит да се освободи. Но тя висеше упорито на гърба му. Със завъртане на главата си откъсна парче месо и го изплю.

После отново впи зъби, опитвайки се да стигне до сънната му артерия.

Демонът изрева от болка и залитна в прибоя. Зелена вълна се извиси и се стовари върху тях. За миг и двамата бяха покрити с яростна ледена вода. Шокът от водата отслаби хватката на Констънс и я откъсна от демона. Неспособна да плува, тя запляска трескаво в кипящата вода. Почувства как пясъкът поддава под краката й и осъзна, че отслабващата вълна я носи към брега. Заби крака в пясъка, докато водата се оттегляше, борейки се с все сили да не бъде отнесена обратно в дълбокото. В мига, когато почувства как пясъкът се изплъзва изпод стъпалата й, силни ръце я вдигнаха и изправиха на крака – пред нея стоеше Пендъргаст, вторачен ужасено в нея. В уплахата си тя не осъзнаваше, че все още стиска в зъбите си къс месо.