Читать «Аленият бряг» онлайн

1.

Когато се позвъни на вратата. Констънс Грийн спря да музицира на фламандския клавесин и в библиотеката се възцар и напрегната тишина. Тя погледна към специален агент A. Ш. Л. Пендъргаст, седнал до гаснещия огън с белите си ръкавици, който се беше умълчал напълно, докато прелистваше илюминирания ръкопис. На масичката за сервиране до него стоеше недопита чаша „Амонтилядо“. Констънс си спомни последния път, когато някои беше позвънил на звънеца на „Ривърсайд Драйв“ 891 – много рядко събитие в дома на Пендъргаст. Сега споменът за този ужасен миг висеше в помещението като задушаваща воня.

На вратата се показа Проктър, шофьор, телохранител и момче за всичко.

— Да проверя ли кой звъни, господин Пендъргаст?

— Да, но не го пускай да влезе. Разбери името и целта на посещението му и ела да докладваш.

Проктър се върна след три минути.

— Човек на име Пърсивал Лейк, който желае да ви наеме за частно разследване.

Пендъргаст вдигна ръка, за да отхвърли изцяло тази идея, но направи пауза, за да попита.

— Спомена ли за какво престъпление става дума?

— Отказа да навлезе в подробност.

Пендъргаст сякаш потъна в мисли, докато паякообразните му пръсти леко почукваха по позлатеното гръбче на ръкописа.

— Пърсивал Лейк… Името ми е някак познато. Констънс, би ли била така добра да го провериш в… как се казваше тази търсачка? Наречена на голямо число?

— Гугъл?

— Точно така. Моля, гуглирай го.

Констънс вдигна ръце от пожълтелите с годините клавиши от слонова кост, отдалечи се от инструмента, отвори малък шкаф и издърпа подвижната поставка на лаптопа. След това набра името.

— Има скулптор с това име, който създава монументални паметници от гранит.

— Значи прав съм бил, че ми е познато. – Пендъргаст свали ръкавиците и ги остави настрана. – Въведи го.

— След като Проктър излезе. Констънс се обърна към Пендъргаст със смръщено чело.

— Нима средствата ни са толкова намалели, че трябва да прибягваш до работа на черно?

— Разбира се, че не са. Обаче творчеството на този човек, макар и старомодно, е вдъхновяващо. Доколкото си спомням, фигурите му израстват от камъка точно както недовършеният „Непокорен роб“ на Микеланджело. Най-малкото, което мога да направя за него, е да го приема.

Миг по-късно Проктър се върна. Зад него на прага стоеше впечатляващ мъж. Беше може би на шейсет и пет, с гъста, рошава бяла коса. Косата беше единственото, което изглеждаше старо у него близо два метра висок, със симпатично лице с грубовати черти, почерняло от слънцето и стегнато, атлетично тяло. Носеше снежнобяла ленена риза, син блейзер и жълто-кафяви спортни панталони. От него лъхаше на добро здраве и активен живот. Ръцете му бяха огромни.

— Инспектор Пендъргаст? – Лейк отиде при него с големи крачки и протегната ръка, обгръщайки бледната длан на домакина с огромната си лапа, и така я разтърси, че той едва не обърна шерито си.