Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 93

Идва Теламон. Пронизан е с копие в бедрената става, кръвта попива в ленения потник под седлото му. Буцефал пък е настъпил нещо остро и едва куцука. Взимам Теламоновия кон и оставям моя на неговите грижи. Пращам най-бързите си ездачи при Парменион, чиито ескадрони са подложени на ужасен натиск на фланга до морето.

— Викайте, че царят на Персия е избягал. Нека врагът види вашата радост. Дори да не разбере думите ви, той ще схване смисъла — а собствените ни хора ще си върнат куража, като научат, че победата скоро ще е наша.

Макар и ранен, Теламон понечва да се включи в гонитбата.

— Остани тук и не прави глупости — заповядвам му аз.

Преследваме Дарий осем километра до вражеския лагер. Падането на империята е близо, усещам го.

В самия лагер цари пълен ад. С мене са Царският ескадрон и половината амфиполци, Хефестион, Клит Черния и моята агема, общо четиристотин души. Около нас се роят сто хиляди перси. Бягството им не подлежи на описание. Няколкото пътя вече са задръстени с множества тиловаци и сбирщината на провинциалните опълчения, които напускат с десетки хиляди бойното поле. След тях прииждат още по-големи тълпи персийски и съюзни строеваци.

— Открийте царя! — крещи Клит. — Донесете спаружените му ташаци на Александър!

Това си е цяло изкуство, залавянето на пленници из хвърленото в хаос бойно поле и тяхното измъчване и разпитване. Препускащи конници събарят отделни вражески войници и ги повличат за косата или краката, докато не си кажат и майчиното мляко. От един евнух в лагера научаваме, че Дарий отпрашил със състезателен кон, придружен от брат си Оксатър и една рота Роднини. В момента бегълците препускали на север. Преднината им била колкото да преброиш до хиляда.

Преследваме царя два часа след залез-слънце. Двайсет и пет километра, дорде нощта става толкова черна, че човек едва може да намери пътя и пеш, и конете ни толкова се уморяват, че се налага да им дадем отдих до един час преди полунощ, чак тогава са в състояние да издържат собствената си тежест и да поемат обратно. През цялото това време край нас в мрака бягат мъже, жени, деца, коли, каруци и товарни животни.

Дарий се е измъкнал.

До полунощ се връщаме на хълмовете над персийския лагер. Клането на врага надхвърля най-лошото, което съм си представял. След бягството на Дарий войската му се е пръснала и побягнала. Както се бях опасявал, деретата са се оказали гибелни. Загинали са хиляди, стъпкани при паническото отстъпление на другарите си. Овразите са пълни с трупове. Когато видиш такива купища мъртъвци, причината никога не са действията на врага. Клетниците всъщност са прегазени от собствените си сънародници, както се случва и с тълпа, бягаща от пожар на закрито, когато множествата се задушават в блъсканицата.

Персийският лагер е на осем километра северно от бойното поле. Когато стигаме там с изнемогващите си коне, нашите хора го плячкосват.