Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 91

От мястото си не виждам какво става там. Ала е ясно, че това ще е невиждан досега бой, в който конници и пешаци се сблъскват на хиляда и осемстотин метра бряг, крайбрежни наноси, плавей и в самото море. Ако левият ни фланг начело с Парменион не устои, врагът ще пробие, съкрушителното му множество ще завие към центъра и ще нападне фалангата ни във фланг и тил. Клането в реката ще е катастрофално. А персите непременно ще пробият. Прекалено са много и прекалено ги бива.

Моята атака трябва да пробие първа. Хетайрите трябва да се доберат до Дарий в центъра преди конницата на Набарзан да пробие Парменионовия фланг.

По-късно Хефестион ми казва, че съм приличал на безумец, а конят ми — още повече и от мене. Не го усещам така. Чувствам ума си бистър, запазвам самообладание. Всяка моя атака има конкретна цел, въодушевена е не от стремеж към слава, а от мисълта, че нашите сънародници на левия фланг и в центъра се намират в ужасна опасност, която може да се избегне единствено чрез триумф тук и чрез увереността, че победата — пълната, грандиозна победа — е само на едно мушване с копие от нас.

Дарий се е разположил на възвишението зад Пинар, хълм с форма на обърнат щит. Царската му колесница е на върха, перата и щандартът й се виждат над морето от конски оглавници и подобните на качулки шапки на конниците. Около него са се събрали знамената на всички елитни полкове. Те са хиляда и петстотин души. Ние сме хиляда и осемстотин.

Единствено в тази част от бойното поле македонските сили за момента са постигнали числено превъзходство.

В полза на разказа бих могъл да се огранича с това, че този удар ни носи победа. Всъщност битката около царя веднага се изражда в чисто бъхтене, дето ни ездаческото майсторство, ни войсковата тактика не чинят и железен шиш, а боят възприема формата на пехотно сражение с коне или, за да привлека по-уместна аналогия, заприличва на някои морски битки в тесни проливи или пристанища, където корабите нямат свободно пространство за таран и са тъй приклещени до вражеските корпуси, че моряците определят изхода, като се млатят на палубата. Дариевите царски конници не смеят да се нахвърлят върху нас от позициите си около царя от страх да не зарежат незащитен господаря си, макар очевидно да разбират, че като остават неподвижни, със същия успех биха могли да са и конници от дърво. Воините на Изтока се строяват плътно един до друг с лице навън като бойни кораби, обградени в морето. Нашите хетайри ги връхлитат като триреми, взимащи на таран обкръжен флот.

Отличават се двама вражески воини, Дариевият брат Оксатър и Тигран, потомък на прочутия си съименник, който бил следовник на Кир Велики. Ни един от тях няма геройска физика (и двамата са високи и слаби, какъвто е персийският идеал), нито се сражават заедно. Те сплотяват отделни фронтове от Роднините и Хилядата в живи стени, които не е в състояние да пробие даже най-свирепата ни атака. Почват да падат много мъже и коне. Също като при Граник, решаващи се оказват превъзходството на македонското дълго копие и бронзовата предна и задна броня. Нашите хора държат оръжията си с две ръце и нанасят тежки поражения на противниците, а те са принудени да използват дротиците като пики, много от които веднага са насечени на парчета, или пък размахват саби (безнадеждно неефикасен удар, когато е лишен от инерцията на препускането), защитени единствено от плащовете си, които са увили на левите си ръце, за да отблъскват атаки, и от леките си ленени елеци, без шлемове, само с вълнени шапки и с малки кръгли щитове. Врагът се опитва да образува вал от коне, струпани един до друг, докато ние нападаме поединично и на клинове и мушкаме с копията си лицата на мъжете и муцуните на животните. Буцефал е истинско чудовище, вече казах, и разкъсва съединение след съединение. Мнозина от враговете падат с рани в гърлото и шията. Самият аз съм прободен в бедрото. Виждам един противников воин да полита от седлото си, като продължава да размахва сабя, докато от разсечената му сънна артерия шурти кръв на талази. Други падат, пронизани с копия в гръкляна или окото. Тук се отличават Клит Черния и Филота. Последният погубва Мегадат и Фарсин, природени братя на царя, а Клит с бой си проправя път сякаш сред една пета от Дариевата Царска конница. Хефестион също си спечелва днес слава; и мнозина, коне и мъже, са убити и осакатени в тази сеч, дето ударите по тебе се сипят отпред, отзад и от двете страни.