Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 86

Стивън Пресфийлд

При себе си оставям и осемте ескадрона хетайри начело с Филота, четирите ескадрона Царски копиеносци начело с Протомах и ескадрона пеони начело с Аристон. Ще нападнем отдясно.

Пред левия си фланг (наше дясно) Дарий е разположил редици стрелци — охранителните части, за които ми съобщи Сатон, синът на Червенобрадия. Те явно ще обсипят със стрели всяко подразделение, настъпващо срещу тях, и струпаната отзад пехота, после ще се оттеглят между пехотните колони, когато почнем да ги притискаме отблизо.

Обърни внимание на откритостта на този боен ред и предимството, което дава на нападащия. Врагът смята, че това е най-силната му позиция. Затуй и не я е защитил с палисада. А всъщност е най-слабото му и уязвимо място.

Защо ли? Защото сгъстеният строй от стрелци е безполезен срещу тежка конница. Никой лък не е ефикасен на повече от деветдесет метра (тук, като се има предвид вятърът откъм морето, по-вероятното разстояние е двайсет и няколко метра), а препускащата конница може да измине деветдесет метра, докато преброиш до седем. Колко пъти ще са в състояние да опънат тетивата тези стрелци, преди панически да побягнат срещу собствените си другари и да всеят хаос сред тях?

Сега да обсъдим характера на тези нови персийски копиеносци, Царската лична дивизия.

Тези войници, знаем от шпиони ние, се наричат „кардаки“, персийска дума, която означава „школници“ или „пеши воини“. С тях пълководците на Дарий явно се опитват да поправят неговата най-сериозна слабост — липсата на местна пехота, която да устои на нашата македонска фаланга. Дотук добре. Одобрявам това намерение. Но също съм наясно със суетата, фракционерството и интригите на придворните, заобикалящи Великия цар. Дали когато са създавали това бойно подразделение Дариевите големци са се посъветвали с командирите на своите гръцки наемници, които са истински специалисти? За нищо на света. Това е равносилно на унижение. Царедворците са замислили тази нова част съвсем сами.

Боят в сгъстен строй не е умение, което се усвоява за един ден. Нито е в персийската природа. Азиатците са стрелци. Тяхното оръжие е лъкът, не копието. Благородните младежи още отпреди Кир Велики са обучавани „да стрелят с лък и да говорят истината“. Близкият бой не е в стила на азиатеца, той предпочита да се сражава от разстояние с метателни оръжия. Даже щитовете на Царската лична дивизия, плоски, плетени от ракита, предпазващи цялото тяло, са предназначени за стрелци, които ги опират на земята като подвижна стена и стрелят иззад нея с лъковете си. Човек не може да води близък бой с такъв щит. А бойният строй на врага, по петдесет в колона, не е боен строй, а тълпа. Войникът отзад повече се страхува да не го стъпчат при бягство собствените му другари, отколкото от противника. Когато предните редици се огънат, задните ще захвърлят щитовете и ще си плюят на петите.

Ще нападна стрелците на Дарий и неговата Царска лична дивизия начело на моите хетайри. Това ще е камата, забита в сърцето на мечката. Фалангата ми в центъра и Парменионовите пехотинци и конници на левия фланг ще задържат лапите й.