Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 88

Заповядвам всички офицери да препуснат при частите си. Обръщам се, за да заема своята позиция. Чувам Теламон да казва: „Почва се“. Няма нужда да поглеждам. Армията отново крещи името на Надницата. Без да чакат моето нареждане, отрядите поемат напред.

16

Битката при Иса

Тъй почва най-грандиозното клане в историята на войните между Изтока и Запада и най-категоричната победа на македонската армия над пълчищата на Персия до този момент.

Водят се три битки, всяка в различна част на бойното поле, които и сами по себе си представляват сражения от епохален мащаб и сложност. Ала принципният план е самата простота. Виж. Дай да го скицираме на тази маса. Искам да разбереш концепцията за ефикасна сила, Итане. Врагът ни превъзхожда по численост почти петкратно, но там, дето сблъсъкът има решителен характер, ние, а не те, притежаваме числено превъзходство.

На фланга откъм морето близо час ще бушува страховит бой между конници. Отрядите от нашата фаланга ще понесат ужасен пердах в центъра, дето речните скали нарушават техния строй и превъзходната гръцка тежка пехота на Дарий се нахвърля върху тях, докато те се мъчат да се измъкнат от водата. Ала отдясно, дето атакувам с Конницата на хетайрите аз, врагът се огъва още при първия сблъсък. Търбухът му е разпорен, сполетява го, както казва великият Есхил:

гибел от двуостър меч!

Първоначалният удар на моите хетайри е насочен към съединението между персийската Царска лична дивизия и леката конница непосредствено вляво от нея. Пред тях на отсамния бряг на Пинар врагът е разположил стрели и от Милия, две хиляди, както докладва младият Сатон, три части една зад друга. Първата стреля два пъти, втората — веднъж, третата — ни веднъж, понеже първите им редици съзират връхлитащите ги наши ескадрони, обръщат се в ужас, зарязват оръжието си и побягват. Множеството безредно се хвърля в реката и се врязва в предните редици на копиеносците от Царската лична дивизия. Още преди първата ни пика да е пуснала и капка кръв противникът панически бяга.

Първият ни ескадрон е Царският, който косо настъпва надясно в драконови зъби. Първите петдесетима водя аз, вторите — Клит, четвъртите — Филота, тоест онзи клин, който се нарича „котва“. Вляво от мене язди Хефестион, вдясно — Теламон, вдясно от него е Къдравелкото с конната агема, моите телохранители. Ние образуваме първите три зъба. Зад Царския идат другите седем ескадрона хетайри.

Вражеските войници бягат като овце, на вълни. Виждаме единствено гърбове и захвърляни щитове и копия. Докато преброим до сто, водещите ескадрони хетайри са пробили персийския фронт. Вече имаме хиляда и осемстотин мъже на отсрещния бряг на реката, следвани непосредствено от Царските копиеносци — още осемстотин — и един ескадрон пеони. Клиновете се придвижват наляво зад противниковия фронт и препускат към Дарий в центъра.

Разстоянието до царя е голямо, някъде шестстотин и петдесет метра. Дарий не знае, че сме ударили редиците му, сигурен съм, и още по-малко, че сме ги пробили. Ще разбере едва когато до него стигне вестоносец, ако изобщо стигне. Вниманието на царя е съсредоточено върху десния му фланг и фронта му, секторите, в които се надява да удържи победа. Той още не подозира, убеден съм, че нашият меч е пронизал търбуха му.