Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 85

— От баща ти никога не съм получавал толкова изчерпателен доклад, приятелю — похвалвам аз младия Сатон. Пращам го сияещ обратно в ескадрона му.

Нашите сили се разгръщат в обичайния ред. Конницата на Дарий се изтегля оттатък реката. Тези части заемат позиции покрай брега. Те са двайсет и пет, трийсет хиляди души. Редиците им продължават над километър и половина назад.

Баща ми казваше, че да нападнеш числено превъзхождащ те враг е като да се бориш с мечка: трябва да забиеш камата си в сърцето й преди звярът да те смаже с лапите си.

След Херонея се опитвам да правя всеки боен план по-прост от предишния. Вече виждам днешния сблъсък — онази форма, която Дарий иска да приеме той. Виждам и друг сблъсък. Формата, която ще му придам аз.

Дариевият замисъл е следният. Надясно край морето (наше ляво) царят ще прати конницата си, петкратно превъзхождаща нашата, в опит да пробие и заобиколи левия ни фланг, за да се нахвърли срещу въоръжената ни със сариси фаланга в центъра, чиято атака, смята врагът, ще се е препънала в речните брегове и къпинаците, палисадите и сгъстените редици на царските лични копиеносци и елитните му гръцки наемници. Леката пехота на левия фланг на Дарий ще се спусне от сърповидния хребет и ще нападне нашия десен фланг откъм незащитената му страна. Колкото и силно да го ударим фронтално, убеден е моят противник, не можем да пробием, толкова дълбоки са неговите колони, толкова многобройни са полковете и дивизиите в центъра и тила му. А сега, приятелю, да видим какъв ще е нашият отговор. Това ще обогати военния ти речник с нова концепция.

Скривай и разкривай.

Командирът настъпва срещу противника „скрит“ — тоест, като завоалира своите намерения или със строя и маневрите си, или използвайки самия терен и околната среда. В момента на атаката той се „разкрива“.

Статичната отбрана винаги е уязвима, понеже неизбежно е „разкрита“. С позицията си отбраняващият се не само показва своите намерения (както прави тук Дарий, издавайки, че ще прати конницата си от десния фланг край морето), но и демонстрира какви според него са предимствата му (неговият заобикалящ ни ляв фланг, скалите и палисадите на брега, сгъстената му тежка пехота).

Нападащият, напротив, не разкрива нищо.

Нападащият си запазва възможността да парира всеки ход, който чрез диспозициите си е разкрил отбраняващият се.

При Иса нашият десен фланг настъпва по пресечен терен — дерета и оврази с такава дълбочина, че поглъщат цели подразделения. Тъкмо неравната местност е причината Дарий да остави само шепа леки конници да вардят този фланг, защото смята, че оттам не могат да минат тежки ескадрони. Но тези клисури ще ми осигуряват прикритие. Мога да пращам части наляво и надясно и Дарий няма как да ги види. Това и правя. За да компенсирам силата на вражеската конница край морето, нареждам и осемте ескадрона тесалийска тежка конница да подсилят нашите наемници и съюзните конни подразделения, които вече са на този фланг. Инструктирам Парменион, който го командва, да скрие придвижването, като го извърши по деретата и като преведе частите зад фалангата. Ролята на тесалийните ще е да ударят персийската конница отстрани, когато заобиколи левия ни фланг.