Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 84

Мястото за битка не е широко. Между две хиляди и двеста и две хиляди и четиристотин метра. Дарий има конница за три пъти по-голямо пространство. Ако беше останал от сирийската страна на планината, щеше да разполага с такова. Но не и в тази тясна равнина. Късметът ми пак е проработил.

Отличният офицер Протомах, комуто хората викат Самуна заради пълнотата му, командва копиехвъргачите, които днес съм пратил на разузнаване. Сега той идва при знамето ми с трима от своите лейтенанти.

— Какво става напред, Самун?

— Добра компания се е събрала, господарю.

Река Пинар не е дълбока (преди четири дни я пресякохме, без да си намокрим бедрата), обаче бреговете й са стръмни, особено откъм страната на врага, и са обрасли с къпинаци. Дето скалите не били отвесни, съобщава Протомах, врагът издигнал палисади.

— Защо конницата му е на отсамния бряг?

— Охранява разгръщането на пехотинците му на другия бряг. Когато се прибирахме, вече пресичаше обратно оттатък.

Тази информация струва колкото цели армии. Това означава, че Дарий се готви да се отбранява, че оставя инициативата на мене.

Наляво е морето. Равен терен. Като за конница. Надясно насечените от дерета склонове се издигат към сърповиден хребет, към който в момента вражеската лека пехота бърза с хиляди, заплашвайки нашия десен фланг. Въпреки че сме на километър и нещо от противниковия фронт, те вече почват да ни заобикалят флангово.

От разузнаване се връща и Сатон, синът на Сократ Червенобрадия. Той е на седемнайсет и е нетърпелив като пале.

— Новите перси са тук, господарю! — Младежът сочи две бойни знамена на всеки от противниковите флангове. — Виждаш ли змиите им?

Месеци наред бяхме чували от шпиони и дезертьори за едно ново подразделение, наречено Царска лична дивизия, сформирано, въоръжено и обучено специално за бой с нас. Не знаем нищо за тази част, освен че са пехотинци, само перси, и че неин командир е Бубак, Дариев братовчед и наместник на Египет. И ей ги на. Питам за техния брой и въоръжение.

— Четирийсет хиляди — без никакво колебание отвръща младият Сатон. — Копиеносци, не стрелци. На двата фланга, по четиристотин в редица и по петдесет в дълбочина.

— С това ли си губи времето, да броиш всички глави? — подкачам го аз.

Ала той е сериозен като змиорка.

— Доспехите им са шлемове и ризници, господарю. Плетени щитове от ракита, от главата до петите, каквито носят египтяните. — Посочва към центъра на вражеския строй. — Частите между тях са гръцки наемници, тежка пехота, хората на Тимонид, както и тези на Патрон и Главк, видяхме им знамената отпред. Техният фронт е около седемстотин и трийсет метра. Не можах да определя по колко души са в дълбочина заради неравния терен.

Младежът съобщава, че вражеските стрелци, около две хиляди, прекосили на отсамния бряг срещу левия фланг на противника, при съединението между новите персийски копиеносци и фланговата конница и прашкарите от лявата им страна.

— Меди — продължава момчето на Сократ. — В разреден строй, три части една зад друга, въоръжени с дълги тръстикови лъкове.