Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 83
Стивън Пресфийлд
След няколко минути се завръщат съгледвачи с пленници, които потвърждават сведенията на нашия младеж. Въпреки това настъпвам предпазливо. Проходът минава точно над морето южно от Иса. Ако е пратил авангард да заварди височините, Дарий може да се нахвърли върху нас докато още сме в походна колона. Заповядвам всички командири да строят частите си в боен ред веднага щом разширяващата се равнина позволи.
Нямало е нужда да се тревожа. Персите ни очакват в отбранителен строй на пясъчния бряг, дето река Пинар се вие към морето. Тъкмо минава пладне, когато съзираме врага, слънцето ослепително се отразява в залива от лявата ни страна.
— Виждаш ли го?
Застанал до мен, Хефестион сочи центъра на вражеската войска. Колесницата на Дарий не може да се сбърка и от хиляда метра — висока като пътна кола и разположена в средата на също черната Царска конница. Не различаваме самия човек, разстоянието е прекалено голямо, само одеждите му. Моят съперник най-сетне е излязъл на бойното поле. Господарят на Азия най-сетне е пред нас!
Дарий Персийски.
Въпреки цялата му високопоставеност като Цар на царете, Господар на земите, Владетел на империята от изгряващото до залязващото слънце, аз знам за него по-малко (както и целият свят), отколкото за който и да било обикновен капитан от вражеските пълчища. Когато бил конник преди да стане цар, той предизвикал един великан от арменците и го надвил в единоборство. Дарий бил висок, казват хората, и най-красив от всички перси. Брат му Оксатър се сражавал като за десетима, ала Дарий далеч го превъзхождал, на кон или пеш. Всичко това може да е истина, а може и да е измислица.
Парменион спира коня си до мен. Той ще командва левия ни фланг. Дариевата армия наброява двеста хиляди мъже, част след част, строени чак додето стига поглед, и още сто хиляди местни наборници, тиловаци и прочее. Ние сме четирийсет и три хиляди. Противниковата конница, десетки хиляди, покрива отсамния бряг на Пинар. Множеството на неговите пехотинци тъкмо се строява в двойна фаланга зад реката. По-малко от километър нататък пространството е равно, после се издига към скалисти хребети. Пръстта е крайбрежен нанос, насечен от безброй дерета и оврази под прав ъгъл спрямо евентуалната посока на отстъпление на персите. Ние познаваме терена, обходили сме го четири дни по-рано.