Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 82

15

Надницата

Морето при Иса е от лявата ни страна, планината — отдясно. Потеглила по залез-слънце предишната вечер, колоната се отправя с форсиран марш на север покрай брега и се връща по същия път, по който е минала два дни по-рано. Стигаме върха на Стълба на Йона в полунощ. Нареждам мъжете да поспят няколко часа сред чукарите, после ги вдигам по „войнишкото съмване“, тоест два часа преди истинското. По изгрев се спускаме към равнината. Разположил съм пехотата пред конницата, та бързите подразделения да не изпреварят бавните. Царските копиеносци се придвижват напред като съгледвачи. Пратил съм като авангард и три конни взвода, съставени от най-младите и най-яки войници, яздещи най-бързите коне. Тяхната задача е да ми доведат пленници, които да разпитам. На война големите събития зависят от кратки моменти и сега един такъв се оказва в наша полза. През цялата нощ умирах от ужас, че Дарий ме е надвил с по-изкусната си тактика, че някак си е научил, от шпиони или от местните хора, за нашия поход на юг и с изключителна бързина и вещина ни е парирал със собственото си придвижване на север. Възможно ли е това? Не мога да си отговоря на един въпрос: защо моят противник е натикал огромната си армия, създадена за битка в открита равнина, в теснотата на тези крайбрежни хълмове?

Когато се спускаме от Стълба, получавам отговора. Едно от нашите конярчета, Язон, било в лазарета при Иса, когато Дарий опустошил лагера. Та този момък сега ми се явява, доведен от капитана и полковника си, с които споделил своята история. През онези ужасни часове в болничния лагер, докладва ми полковникът, това дете не си изгубило ума. По време на клането Язон събирал сведения за персите. Как го направи, питам младежа аз.

— Просто ги разпитах, господарю. Отидох при тях. Те ме взеха за местен селяндур. Успях да науча отде идат, по кой път са минали и къде отиват.

— И какво те накара да го направиш? — учудвам се аз.

— Знаех, че ще имаш нужда от тази информация, господарю. — Той съобщава, че персите всъщност не знаели за придвижването на нашата войска на юг. И те били в същото неведение като нас, смятали, че армията ни още е на север при Малос. Врагът пресякъл планината с намерението да ни нападне там. Цялата тази работа се оказва колосален двоен гаф, мой и на Дарий.

— Можеш ли да яздиш кон, момче? — питам аз.

— Още отпреди да проходя.

— Зевсе, тогава вече си конник. — Нареждам на Теламон да му намери бърз жребец и част, в която да се яви. — Днес, когато отправяме благодарност за тази победа, ще вечеряш до мен, Язоне.