Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 80

Ала никой не ми съобщава за Лъвския проход през Аман.

Запомни това, млади приятелю. Отпечатай го в душата си с желязно клеймо: никога, абсолютно никога не приемай нищо за даденост. Никога не се доверявай на онова, което знаеш, та да престанеш да търсиш и питаш.

Повеждам армията покрай брега с нощен марш през проход, наричан Стълба на Йона, и установявам лагера си при град Мириандър, отдето ще пресечем Аманските планини през Сирийските порти и ще нападнем Дарий. Ужасна буря прикрива придвижването ни. Спираме за един ден да отдъхнем и да изсушим оръжията и снаряжението си. Намирам се точно там, дето искам, на онова място, до което съм бързал да стигна. Среднощ: колоната се строява за нощното изкачване. Аз съм начело с Царската пехота, стрелците и агрианите, не носим нищо друго освен доспехите и оръжията си. Изведнъж от север пристигат двама конници. Единият е разузнавач от нашите пеони, чието име не си спомням, обаче прякорът му е Териера. Другият е местен момък от Трима, село край Иса.

Видели армията на Дарий.

Била в тила ни.

Как е възможно?! Имам разузнавателни сведения отпреди няма и три дни, според които армията на Персия, двеста хиляди души, лагерува в равнината на изток от планините. Кой би помислил, че толкова голямо множество ще напусне поле, идеално за неговите нужди, широко и равно, несравнимо с оглед на неговото предимство в конницата — място, което персийските командири несъмнено са разузнали още преди месеци и са положили извънредни усилия да го снабдят с вода и провизии и дори го подготвят за битка? Кой би повярвал, че такива пълчища, обременени със своя грамаден обоз, ще изоставят онова обширно пространство, за да се натикат в тесните киликийски дефилета?

Ала е вярно. Противно на всякаква логика и очаквания, армията на Дарий е напуснала Сочи и се е отправила на север, пресякла е вътрешността на Аман през Лъвския проход (за чието съществуване съм в пълно неведение) и е излязла от отсрещната на нас страна. Двете войски са прекосили планината в срещуположни посоки на двайсет и пет километра една от друга, без да подозират за придвижването на противника си.

Дарий е зад нас. Отрязал ни е. Или по-точно, аз сам ни отрязах със своето нетърпение и припряност.

И това не е най-страшното. Убеден, че Дарий е от вътрешната страна на Аман, аз съм оставил нашите болни и ранени на брега в тиловия ни лагер под Иса. Врагът стига при този лазарет приблизително по същото време, по което главната част от нашата войска наближава Мириандър на четирийсет километра оттам. Нашият болничен лагер е беззащитен. Войските на Дарий го превземат.

Царят заповядва да осакатят нашите хора. Македонците са намазани със смола и запалени, други са изкормени. Персите режат носове, уши и десни ръце. На такава касапница е способен само варваринът от Изтока. Когато узнавам за това, не съм на себе си от мъка. Аз съм виновен! Това е резултат от моето безразсъдство!