Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 78

Стивън Пресфийлд

В автентичността на писмото ме убеждават удобствата, които се изискват за царската свита.

Когато отива на война, персийският цар е придружаван от обоз, дълъг два и половина километра. Не за войската, а само за него. Личен багаж. Той води жените си и майка си. С него са фризьорът и козметикът му. Царят взима всичко, което му е скъпо, даже любимия си леопард и говорещия си папагал. Носи бюстове на предците си, любимите си възглавници и книги, има свирци на флейта, дайре, гайда и лира. Придружава го целият му двор, включително гадатели и магове, лекари и книжници, носачи, хлебари, готвачи, виночерпци, баняджии, икономи, сервитьори, масажисти, шамбелани. Идват наложниците му, не всичките триста шейсет и пет, колкото има у дома, а полеви вариант на този харем, всяка със собствена прислуга и козметици. Великият цар има лични плетачи на плитки, наглеждани на гозби, сиренари, смесвачи на напитки, прецеждачи на вино, домакини и парфюмеристи. Има човек да му носи огледалото и друг — да му скубе веждите. Без да се брои целият сонм писари и евнуси, които са царски чиновници, ковчежници, поети.

Тази шатра, в която седим в момента, е принадлежала на Дарий, пленихме я след Иса. В първоначалния си вид е невероятно грамадна. Давал съм пир за шестстотин души в нея, в Бактрия вдигахме страничните платнища и упражнявахме вътре конете. Когато я получих, с нея вървяха четирийсет вещи мъже, само за да я разпъват и събират. След Дрангия я разделихме на четири (останалите превърнахме в лазаретни и казармени шатри) и сега ползвам една четвърт от четвъртината. Даже тя стига за спане на половината ми пажове, за тяхна трапезария и лазарет, помещения на царската академия, за моя квартира, и остава място за дежурната смяна телохранители, две картни стаи, библиотека, стая за инструктаж и тази зала, в която разговаряме и пием и дето преди е бил царският харем.

Помъкнал тази шатра, Дарий поведе армията си от Вавилон към Сирия с желанието да ме предизвика на битка. И понеже бях самоуверен и изгарях от нетърпение да го срещна, аз направих най-големия гаф в цялата си кариера.

14

Стълбът на Йона

Заливът Иса е вдлъбнатина в малоазийското крайбрежие при завоя в Киликия, дето гледащият на юг бряг завива и се обръща на запад. Отвъд планината на юг се простира Сирия и нейната столица Дамаск, после Финикия и Палестина, Арабия и Египет. На изток по Царския път чака житницата на империята — Месопотамия, Земята между реките, Тигрис и Ефрат, и имперските градове Вавилон и Суза.