Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 79

Крайбрежната равнина на Киликия е оградена от две скалисти планински вериги, Тавър на север и изток, Аман на юг и изток. Проходът от север през Тавър се нарича Киликийски порти. Това е коларски път, на места тъй стръмен, че и магарешки гъз ще се разтвори и подсвирне, толкова трябва да се напряга животното, за да мъкне товара си, а другаде тъй тесен, както казват местните хора, че четирима мъже, тръгнали един до друг като непознати, ще стигнат оттатък като много добри приятели. Дарий е заповядал на персийския наместник Арсам да заварди планината, но аз тръгвам бързо с Царската пехота и агрианите, заобикалям над него и го изтласквам без битка. Спускаме се в обширния и благоденстващ град Тарз, разположен в разкошна долина между планината и морето, изобилстваща на плодове, вино и жито. Превземаме пристанищата Соли и Магарз, за да лишим от пристан вражеския флот, и завладяваме градовете в равнината, Адана и Малос на река Пирам. Тъкмо в Малос пристигат първите сигурни сведения от съгледвачи, които са видели войската на Дарий.

Персийското множество е на пет дни път източно, в Сочи от сирийската страна на Аманската планина. Лагерът им е разположен в долината Амук, широка и равна, идеална за разгръщане на конница (с която Дарий ни превъзхожда петкратно), с обилно жито и фураж и свежи провизии от Антиохия, Алено и Дамаск. И с лост не можеш изтика врага от такова място. Той няма да дойде при нас. Ние трябва да идем при него.

Трябва да разбереш нещо, Итане. Описанието на една битка неизбежно се отличава с яснота, особено географска, каквато рядко имаш в момента на самото събитие. Когато настъпваш, казват старшините, имаш двама водачи: Догадката и Слухът. С форсиран марш отиваме в Иса от вътрешната страна на залива. На изток се извисяват планините, Дарий чака оттатък само на двайсет и пет километра от нас. Ала как да стигнем там?

Когато минава през някой район, голямата войска привлича местното население от много километри наоколо. Войската има пари. Войската носи разнообразие. Във всички страни наричат македонците „маки“. „Ей, маки! — с редкозъби усмивки викат местните и подтичват след колоната. Всеки продава нещо: живи птици, лук, дърва за огрев. — Трябва ли ви водач, маки?“ Всеки твърди, че знаел прекия път до сладка вода и фураж. Зет му служел при персите, кълне се той, можел да ни каже къде спи Дарий и какво е закусвал. Не се отнасям пренебрежително към тези хора. От тях научаваме за проходите при Кара Капу и Обанда, за пътеката през Стълба на Йона и накрая, за Сирийските порти под Мириандър, през които ще пресечем Аман и ще се появим на прага на Дарий. Нашите предни части ги превземат, с изключение на Портите. Постепенно събираме сведения за тази последна „стълба“ към Сирия. Лично разпитвам над сто местни жители и обхождам с разузнавачите ни всяка козя пътека и поток, по които войската може да се добере до Дарий или той да се добере до нас.