Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 76

Всички мълчат и слушат.

— Не, Парменионе, няма да се задоволим с късче от покрайнините на Дариевата империя. Ще я вземем цялата. Вече сме по средата на пътя до Персепол. Моята цел е да покоря всяка провинция, която Персия някога е владяла, даже Индия, и да продължа до брега на Океана в края на света. Няма да водя преговори с Дарий, нито ще приема друга отстъпка, освен безусловна капитулация.

Дръзките начинания оказват най-силно въздействие и величествените цели вдъхновяват сърцата на хората. Хефестион е с мене, както и Кратер, Птолемей и Пердика. Селевк и Филота бързо се запалват за идеята. Само онези, които са проходили при Филип — Парменион, Мелеагър и Аминта Андроменов (Антигон Едноокия бях назначил за наместник на Фригия), — се опасяват, че такава увереност е самозаблуждение. Ще поговоря с всеки от тях насаме. Ще им направя отстъпки, ще повиша техните протежета, ще им даря каквото пожелаят, за да ги привлека, дорде не са всецяло с мене. Ако се дърпат, ще се отърва от тях. Да, дори от Парменион.

— Чували ли сте, приятели, как крокодилът поглъща вол? Почва от краката и го изяжда чак до сърцето. Така ще победим Дарий. Ще погълнем империята му държава по държава. Няма да бързаме. Ще превземем пристанищните градове, ще отрежем вражеския флот от неговите пристани и бази. Няма да напускаме никое място, дорде не осигурим тила си и снабдителните ни комуникации не са солидни и устойчиви. Нека персите дойдат при нас. Нека те се отдалечат от родната си земя, а не ние — от нашата.

Месеци след битката при Граник запълваме белите петна на картата, разполагаме укрепени постове и събираме богатства. Тренираме. Правим учения. Строим нови пътища и поправяме стари. Напролет нашите новобрачни се завръщат от отпуск. С тях идат подкрепления от три хиляди и двеста пехотинци и петстотин конници. Народът в родината е въодушевен от успеха ни. Бях натоварил Кен, Надницата и Къдравелкото със злато за поощрения при вербуване на новобранци, а се наложило да отхвърлят доброволците със стотици, толкова опияняваща е перспективата за богатства и приключения в Изтока. Цяла зима сме се сражавали във Фригия и Кападокия, отвъд Халис и покрай гръбнака на Тавър. Враговете са главно планински племена, диви волни горяни, които ценят свободата повече от живота си. Аз ги обичам. Какво искам от тях ли? Единствено тяхното приятелство. Когато най-после се убеждават в това, те идат при нас, като носят в дар коне и юзди от злато.

Погледът ми остава прикован към Дарий. Царят се претрепвал от работа във Вавилон, съобщава всяко донесение, събирал и обучавал втора армия. Възложил съм на Хефестион да ръководи нашите агенти и шпиони. Той ме осведомява веднъж дневно, а съвета — през пет дни. Ето един от докладите му: