Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 74

Сега надниците на войската и, с пълни шепи, нейните награди. Отделям повече време за това, отколкото за каквото и да е друго занимание, освен за разузнаване и предварително снабдяване. От изключителна важност е плячката да се разпредели справедливо. Никой храбрец да не остане невъзнаграден и никой страхливец — ненаказан. Почетни грамоти. При Сарди в Лидия, дето армията спира, за да затвърди първоначалното си настъпление, диктувам кореспонденция на цели четирийсет секретари, които се трудят на смени. Целта ми е да науча името и подвизите на всеки мъж от войската. Не мога, естествено, но ще свързвам с имена трийсет-четирийсет нови лица дневно. Прииждат камари съкровища, златни чаши и бокали от сребро, които веднага раздавам на пролелите кръвта си за делото на нашата родина. Ако мога, лично връчвам даровете, ако не — с тях върви писмена похвала от мен, нещо, което човекът гордо ще прати вкъщи на баща си и майка си или ще съхрани за жена си и детето си. Виното по егейското крайбрежие е превъзходно. Когато партидата ми хареса, запазвам една част и я пращам на офицер, когото искам да почета, с писмо, в което се казва, че Александър се е насладил на това вино със своите приятели и би желал той да го сподели с неговите.

Никога не допускам хората да ме видят заспал. Ставам преди тяхното събуждане и оставам да работя, когато те си лягат. Когато пият, пия с тях, когато танцуват, танцувам и аз. Когато се задържам до късно на вино, после се изправям на сигурни нозе и държа офицерите да го видят. Когато слънцето прежуря, понасям зноя, без да пъшкам, по време на поход спя на земята, а в лагер — на проста койка, и когато се придвижваме, пътувам както е наредено на всички останали, пеш или на кон. Оставям своите сънародници да видят, че от съкровищата не взимам нищо, освен по някой почетен дар — кон или хубави доспехи, — и давам всичко на другите и за нашата цел.

Дарий.

Господарят на Азия си седи във Вавилон, хиляда и триста километра на изток. Ние ли да тръгнем към него, или да чакаме той да дойде при нас? Къде ще се срещнем? Кога? С какви сили?

В родината имаме една игра, казва се „Убий царя“. Играе се от две групи момчета на коне, на игрище с голова линия в двата края. Момъкът с топката е царят. Той се опитва да пресече головата линия на противника, другарите му го защитават. Когато царят падне, неговата страна губи.

Общият замисъл за войната срещу Персия не е по-сложен.

Убий царя.