Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 73

Цяла нощ обсъждаме тази тема. Още колко има дотам? Отвъд Ганг е, това ни е известно. Но на какво разстояние е? Никой съгледвач не може да ни каже. Нямам думи да изразя вълнението си. Да стигна там, дето досега не е стигал никой от Запада! Да видя онова, което не е виждал никой! И да остана завинаги първият!

Смяташ ли ме за суетен или самовлюбен? Помисли: какво е отредил всемогъщият Зевс за човека, освен тази земя? Небето е запазил за себе си. Ала по тази твърд тук, под това небе, ние смъртните можем бродим, без да ни ограничава нищо друго освен собствената ни воля и въображение. Знаеш ли кое мое качество твърдя, че ме издига над всички други хора? Ни военното изкуство, ни завоеванията. И определено не политиката.

Въображението.

Аз виждам края на света. Той сияе пред вътрешното ми око като град от кристал, макар да знам, че когато стигна там, ще е само каменист бряг под чуждо небе. Няма значение. Това е краят на света, за който не е мечтал ни Херакъл, ни Персей, а единствено аз.

Какво ще получа, когато най-сетне се изправя на този бряг? Нищо. Няма да се наведа да вдигна дори камъче или мидена черупка, а само ще стисна ръцете на другарите си и заедно с тях ще съзерцавам Източния океан.

Ето какво искам.

Не искам нищо повече.

Разбираш ли, Итане? Като оставиш всички титли и завоевания, в крайна сметка аз съм просто момче, което няма по-голямо желание от това да скита с приятелите си и да тръпне какво го очаква зад следващия хълм.

Но това отклонение ни отдалечи от нашата история. Да се върнем към Граник и неговите последици.

13

Убий царя

Ти имаш достъп до войсковите дневници за месеците след битката при Граник, Итане. В тях са изброени малоазийските градове, които се предадоха или паднаха тогава. Дадох свобода на гръцките държави и ги освободих от данък. Кария не е гръцка. Възстанових на трона нейната царица Ада, чието предложение да ме осинови приех, върнах на карийците старите им закони, които персите бяха отменили, и не взех данък като завоевател, а като син. Лидия освободих, както и Мизия и двете Фригии, и поисках само данъка, взиман от Дарий преди мене. Покориха ни се сто и шейсет града. Бяхме тръгнали в началото на лятото, за да взимаме реколтата, когато я приберат. До другата пролет цяла Мала Азия от Босфора до Памфилия беше в наши ръце.

След Граник забраних плячкосването. Армията идваше в Азия като освободителна войска, никакви грабежи не биваше да помрачат тази й слава. Плячката, която взимахме, идваше от Дариевите съкровища в освободените от нас градове.

Първо стояха нуждите на войската, на животните преди хората, понеже без коне, магарета и мулета армията може да атакува толкова бързо, колкото сме в състояние да тичаме, и да носи само онова, което сме способни да мъкнем на гърба си. После, злато за осигуряване на тилово снабдяване, кораби и пристанища, комуникации с гарнизонната войска на Антипатър в Гърция и Македония, складове за постъпленията, пари за подкупване на врагове и помощ на приятели, възнаграждения за нашите благодетели, рушвети за шпиони и агенти на вражеска територия, подаръци и освобождаване от данъци на новите съюзници, игри и жертвоприношения за старите. Войниците трябва да получат време и средства да погуляят, заслужили са го. На новобрачните давам отпуск и ги пращам у дома шестстотин души, сред които Кен, Къдравелкото. Надницата. Нека прекарат зимните месеци сгушени до булките си, та като се върнат напролет, да знаят, че са си осигурили наследник.