Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 72

— Тогава частта, която е свършила за пет дни, ще предпочете да продължи да работи, за да има предимство пред съперниците си.

Казвам на своите другари, че мисля да пратя за пари в Екбатана. Там е главната хазна. Сто и осемдесет хиляди таланта злато. Искам да взема трийсет хиляди за разноски, награди и просто ей така. Те как смятат?

Птолемей прегръща идеята.

— Хората се въодушевяват, когато в лагера има големи пари.

— Даже повече, отколкото жени — съгласява се Пердика.

Кратер:

— Понеже с пари се купуват жени!

Пълководците ми одобряват. Да трупаш пари е като да трупаш войски. Това означава власт. И предвещава напредък.

Виждам, че нашият млад офицер Гарвана се е навел напред. Той е покрусен от прошението на неговите бунтовници, готов е на всичко, за да си върне доверието, което съм му оказал.

— Говори, лейтенанте. Не се срамувай.

— Мислех си, господарю, че ако ще пращаш за златото, не бива да го разгласяваш. Запази го в тайна.

Това ще е невъзможно, единодушни са всички.

— Точно така, господарю. Нека хората узнаят от слухове. Това ще утрои силата на оповестяването и още повече ще въодушеви хората, понеже ще повярват, че си замислил нещо дръзко и блестящо.

— В името на Херакъл, качи го тоя човек едно стъпало! — възкликва Птолемей. Тоест да го повиша в капитан. Всички се засмиват.

Виждам, че Матий също гори да допринесе с нещо.

— Има ли други идеи?

По-възрастният лейтенант предлага да пратим за скулптори, които да изваят образи в каменната облицовка на новото корито.

— Трудът на тоя пек ще е много тежък за хората, господарю. Нека гледат извайваните благородни портрети и нека знаят, че те ще ги надживеят и ще увековечат усилията им.

Тук войници начело с Александър

отклониха тази могъща река.

— И чии ще са тези портрети? — питам аз.

— Твоят, разбира се, господарю. Но и на…

— Да?

— На войниците. На самите войници.

Хор от почуквания с кокалчетата на пръстите подкрепя това предложение.

— Всяко подразделение в армията си има свой отличителен знак. Нека бъдат изваяни те, господарю, ориксовите рога на Бактрия, керкенезовите пера на Зогдиана, нашите лъвове и вълци, тъй че в края на труда си човек да вдигне очи и да рече: „Някой ден внуците на моите внуци ще видят какво сме свършили с другарите ми“.

Одобрявам. Всички одобряваме. Похвалвам Гарвана и Матий: отклоняването на реката беше тяхна идея.

Що се отнася до мене, казвам аз, ето какво ще направя.

— Ще се съблека и ще се включа в работата. Хората се вдъхновяват, като виждат, че техният цар се труди рамо до рамо с тях. Кой не ще иска да се изперчи: „Аз надминах Александър в копането!“. Това ще е по-хубаво от лекарство за мене, а за мъжете — от амброзията на боговете. Когато едно подразделение надвива в съревнованието друго, аз ще обсипвам победителите с награди и похвали и това ще стимулира всички да се стремят към победа.

Кратер поставя въпроса как ще реагира нашият враг Пор. Дали ще опита да ни попречи?

Не ме е грижа.

— Аз не се карам с този индийски цар, а със собствените ни хора. Преживяваме криза на бойния дух. Ако войската имаше дюнамис, изобщо нямаше да ни трябват такива неща. Щяхме да прекосим реката още преди месец и сега да напредваме към брега на Океана и края на света.