Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 71

— Реших да отклоня реката — заявявам аз.

Думите ми са посрещнати със смях. Моите военачалници ме гледат така, като че ли съм пуснал уместна шега.

— Това ще е начинание от грандиозен мащаб, ще участват всички хора и животни във войската — продължавам аз. Давам знак на Диад, главния инженер, който построи огромните обсадни съоръжения при Тир и Газа и когото днес съм включил в царския списък. Той се изправя и идва при мен, носи свитъци с инженерни планове и скици. — Имам намерение не просто да насоча реката към равнината, дето да се превърне в жалко блато или тресавище, а да я отклоня в каменно корито по такъв начин, че да направя новото й русло постоянно и между другото, да осигуря път, по който да нападнем врага по суша.

Другарите ми вече не се смеят. Трябва да им го призная, почнали са да проумяват замисъла.

Диад заговаря. Той е як мъж, плешив като кокоше яйце и подобно на всички инженери, практичен като наемник. Бил проучил терена и смятал, че работата може да стане.

— Там, дето реката завива, над лагера, се спускат непропускливи шисти от Солената планина. Може да се изкопае ново корито на запад към подножието на склоновете, дето земята е ниска и водата ще потече натам или поне значителна част от нея. Що се отнася до работната ръка, имаме само над петдесет хиляди войници и още толкова местни на служба при нас. Хазната прелива от злато, с което можем да наемем още яки гърбини. Имаме двайсет хиляди коне и мулета. Имаме даже слонове.

Работата щяла да е тежка, допълва Диад, но не изисквала специални умения. Било само копане и укрепване.

— Щом отклоним горната част на реката, собственият й напор ще пробие корито в посоката, която сме й дали. Тя сама ще свърши работата вместо нас. — Инженерът се усмихва, когато вижда скептичните лица на съвета. — Фактът, че нещо никога не е било правено, не е основание да се твърди, че то е невъзможно. А според мен не е основание и да не опитаме.

Идеята е достатъчно налудничава, за да се хареса.

— Тежката работа е полезна за бойния дух — отбелязва Птолемей. — Така хората ще има какво да ругаят и няма да мислят за проблемите си.

— Допада ми — казва Кратер. — Така ние ще атакуваме реката, вместо реката да атакува нас.

Евмен, моят военен съветник, посочва още едно предимство.

— Една армия се нуждае от нещо величествено, което да завладее въображението й. По думите на Перикъл: „Велики подвизи и велики дела“.

— И ще затвори устата на Бунтовниците — прибавя Пердика и предлага да отредим на този отряд главна роля в копането. — Ако клинчат, войската ще види и престижът им ще пострада, а ако работят усърдно, психическото им състояние ще се подобри.

Хефестион предлага съревнование, за да разпалим ентусиазма на хората. Да дадем успоредни сектори на различни части, да обявим награди за първите, които свършат.

— Или да определим норма в метри пръст, изкопана, да речем, за шест дни. Ако приключи за пет, частта получава един ден повече почивка.

Кратер предлага и голяма награда.