Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 70

Случаят се усложнява от една организационна особеност на войската. Щатното ми разписание не допуска щабни офицери на по-ниско от дивизионно равнище. Всичките ми командири трябва да са бойци, не искам някой, когото хората ми не уважават. Системата задължава всеки капитан и полковник да върши двойна работа, като си изпълнява административните задачи, обучава частта си и я предвожда в битка. Досега това действаше. Тъй като постоянно съм сред своите офицери, и по време на хранене, и на полето, знам всичко, което става в армията — от кой войник е забременяло местно момиче, кой се смята за пренебрегван и незачитан, — и мога да взимам съответните мерки. Ала в последните походи, по-точно от Афганистан насетне, настъпи зловредна промяна. Офицерите ми вече крият от мене някои неща. Не ми докладват обезпокояваща информация поради страх от гневните ми пристъпи (които са се влошили, знам, и за които обвинявам единствено себе си) и за да защитят подчинените си. Не смеят да съобщават за прояви на бунтарство и недоволство, понеже се боят от яростта ми.

Доскоро присъствието на Хефестион го компенсираше. Офицер с прошение, който не желаеше да се обърне лично към мене, знаеше, че винаги може да разговаря насаме с Хефестион и че той ще ми предаде молбата в подходящ момент. Сега и този канал е затворен, защото повиших Хефестион на мястото на Парменион като свой заместник и хората го смятат за прекалено високопоставен, за да го безпокоят. Така че се лиших от ушите си.

Преди във войската нямаше изненади, аз контролирах всичко. Сега избухват истински бунтове. Докато узная за проблема, той вече може да се реши само с крайни мерки.

Този планински лов, слава на небето, проясни главите ни. Групата на военачалниците се състои от Хефестион и Кратер, Пердика и Птолемей. Придружават ги шейсетина души. Теламон и Евмен оглавяват групата, която наричаме „царския списък“. Преследваме черна пантера. Около лагера са забелязвани няколко такива, принудени от дъждовете да се спуснат от планината. Викачите цял ден обхождат склоновете, натъквайки се най-много на някой заблуден заек. Точно преди залез почва бясна гонитба на стадо диви магарета, която свършва с няколко изтърсвания от конете и една-две пукнати глави, нищо сериозно. Не хващаме ни едно животно, прекалено са бързи в родната си пустош, обаче препускането отпуска свитите ни гърла и прогонва мъглата от главите ни. В чудесно настроение ние възлягаме край огньовете на яхния от дропли, убити от момчетата на готвачите, с планински грах, исмарско вино и ечемичен хляб, изваден парещ от готварските ями.