Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 69
Стивън Пресфийлд
И запява с чист, ясен тенор:
Адмет попива думите с абсолютна сериозност. Всички чакаме, затаили дъх.
— Благодаря ти — казва готвачът на младия коняр, сетне се изправя и се обръща към мене. — Вече съм добре, господарю. — И поема обратно към казана и черпака си.
Разказвам тази история по време на похода в Кападокия — тринайсет месеца след битката при Граник, — когато пристига вестоносец със съобщението, че Мемнон ненадейно заболял от треска, докато обсаждал Митилин. Той е мъртъв. Заплаквам, не само от уважение към блестящия родосец, въпреки че то изобщо не ми е чуждо, а за ролята на случайността и късмета в човешките дела, осъзнал съм колко е малка властта ни, ако изобщо имаме такава, върху нещото, което наричаме живот.
Човека, от когото най-много съм се страхувал, вече го няма. Той струваше колкото цели армии.
Това означава, че Дарий най-сетне със сигурност трябва да излезе и да се сражава.
Книга V
Презрение към смъртта
12
Великите дела
Тук в Индия е месецът на кшатриите. Месецът на воините. На лов съм в планината, отчасти в търсене на облекчение от зноя в равнините, но главно за отмора от лагера и неговите неволи.
Пролетните мусони започнаха. Реката придойде с близо метър, смайващо много вода (измерваме я по каменните стъпала на селските кейове), заля бреговете там, дето дигите не можаха да я спрат, и прибави към широчината си една десета от километър. Как ще я прекося сега? На два пъти се налага да местим лагера, като всеки път качваме на по-високо обсадните машини и тежкия багаж. Войската губи повече време в насипване на диги и копане на отводнителни канали, отколкото в учения за предстоящата атака.
В лагера избухна епидемия на долинна треска. Болестта поразява с абсолютна произволност, никой не знае от какво се прихваща и не й действат никакви лекове. Жертвите й умират в делириум. Това е от онези необясними бедствия, които превръщат и без това суеверните войници в тракащи със зъби глупци и карат инак смелите мъже да се събират на мрачни групички и да се молят на всяка поличба и чудо.
Вече имаме дезертьори (засега само от наемниците и чуждите войски), ала броят им е достатъчен, та не смея едновременно да строявам цялата армия, за да не видят хората многобройните празноти в бойния ред. След като вече ти разказах за Херонея и Граник, Итане, нали разбираш, че само допреди няколко години такова положение щеше да е немислимо в тази войска?
Но най-голямата опасност пак идва от Отряда на бунтовниците.
Техният брой, както ти казах, е около триста, главно ветерани от фалангата, както и неколцина царски пехотинци. Изолирах тези недоволни, както лекар поставя под карантина заразноболни. Сега те се обръщат към мен с молба да освободя от служба целия отряд. Тяхното прошение ми е предадено от новите им офицери Матий и Гарвана (които не са успели да го предотвратят) почтително и според обичая. В него се посочват годините достойна служба и на цялата част, и на отделните войници, многобройните им награди и загубите, които са претърпели, без да се оплакват. А и молбата им не е безпрецедентна. С абсолютно същата процедура съм освобождавал доста съюзни и наемни части. Македонски части не са освобождавани, но само защото не са пожелавали. Това не е шега. Ако се разбунтуват собствените ми сънародници, това ще е краят на армията. Сън не ме хваща от този страх, пълководците ми също са нервни.
