Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 66

Давам знак на главния старшина на войската, който се изпъва срещу мен.

— Братя, вдигнете оръжия за почест пред тези герои.

Изчаквам главния старшина да се завърти и да изреве командата, която се предава от дивизия на полк и батальон и се изпълнява пъргаво и уверено. Мечове и сариси на хетайри и пезетайри, копия на леки конници, дротици и лъкове на подвижни помощни отряди се вдигат пред очите и сърцето на всеки воин. Войската е станала едновременно по-печална и по-въодушевена. Пристъпвам напред и се обръщам към мъртвите.

— Паднали другари, приемете почестите, които ви оказваме ние, вашите братя. Защото с този символичен жест всеки от нас ще научи какво чака и него, когато настъпи часът му.

Дадена е команда за отпускане на оръжията. Отново се обръщам към войската.

— Народът ще възложи бронзови паметници на тези герои, на всеки от тях, в естествен ръст, да бъдат изваяни от Лизип, единствено на когото позволявам да предава собствения ми лик, и тези статуи ще бъдат поставени в родината, в Градината на музите в Дион, дето народът ще може да ги гледа и да им отдава почит вовеки веков. Семейството на всеки загинал боец ще научи в подробности за геройството на своя син и съпруг, чиито подвизи ще бъдат описани от собствената ми ръка и ще им бъдат предадени, като любими братя по оръжие, които почитаме и никога не ще забравим. На синовете, които те оставят, царството дарява земя и дял от плячката от битката. Държавата ще плати образованието на децата на тези герои и ще ги освободи от всякаква служба. Предлагаме им това освобождаване, приятели, макар и вие, и аз да знаем, че роднините на тези храбреци последни ще приемат такива облекчения, и че подтиквани от гордост и чест, техните синове ще дойдат при нас още щом позволи възрастта им, без да щадят сили за нашето дело, та никой да не може да каже, че са по-недостойни от бащите си. Главен старшина, прочети имената на нашите достойни загинали.

След като списъкът е прочетен, войската получава команда „свободно“.

— Аз почитам и врага. В никакъв случай не бива да го мразим. Защото днес и той жертвоготовно се подложи на смъртно изпитание. Днес боговете ни дариха слава. Утре може да станем на прах в тяхната мелница. Благодарете им за живота си, братя, както аз им благодаря за своя. А сега идете и си починете. Заслужихте го.

На другия ден се предава Даскилейон, две седмици по-късно влизаме в Сарди и Ефес. Магнезия и Трал отварят портите си, Милет пада след сражение. Настъпваме в Кария и обсаждаме Халикарнас. Първата вечер, след като излага на военачалниците чудесния план, който е измислил, Парменион се обръща към мене и ме пита дали може да ми каже нещо.

Какво ли ще каже? Че се отказва от поста си? Приготвям се за нещо ужасно.

— Подцених те, Александре. Прости ми.