Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 63

С други думи, всички видни вражески благородници са напуснали подразделенията си и са прекосили бойното поле, за да ме атакуват.

Когато битката свършва, и двата ми нараменника са отсечени от ремъците, обшивката на нагръдника ми със сребърните релефи на главата на Горгона и Хорите е толкова очукана, че човек не може да разпознае ни едно изображение. Яката, която почти се бях отказал да сложа заради тежестта й, също е разсечена от удар със сабя и през отвора могат да се пъхнат три пръста. Туниката ми толкова е подгизнала от кръв и пот, че не мога да я съблека и трябва да я срежа с меч. Нагръдникът на Буцефал е пробит на шест места, от десния му бут е отсечено парче, голямо колкото пържола. Юздите му са разкъсани и оглавникът му липсва. Козината на гърдите и предните му крака е толкова твърда от засъхнала кръв и пясък, че не може да се измие ни със сапун, ни с масло и конярите трябва да я изстържат с нож.

Конните и пехотните полкове на Парменион вляво от нас с бой са излезли от реката и изтласкват пред себе си персийската конница. Когато вражеският фланг се огъва при брода, целият фронт се предава. Противниковите конници побягват в облак прах, като фронт на буря, пресичащ морски залив.

Гръцките наемници на врага остават. Шест хиляди и седемстотин на възвишението, които изобщо не са се включили в битката, толкова бързо приключва всичко. Те са пехотинци, не могат да отпрашат като своите персийски господари. Заповядвам да бъдат обкръжени. Наемниците сгъстяват редиците си в отбранителен строй, насочват напред върховете на два и половина метровите си копия. Нощта наближава. С Парменион, Клит Черния, Пердика, Кен, Кратер, Филота и Хефестион спираме пред наежения вражески правоъгълник.

Къде е Мемнон? Ще пощадя гърците, ако го издадат. С най-висок чин е спартанецът Клеарх, внук на прочутия Клеарх, който се е сражавал заедно с Ксенофонт. Когато излиза напред, съобщава ни от какъв род е и се заклева в синовете на Тиндарей, че Мемнон бил избягал, нашите хора го обсипват с псувни.

Спартанецът проси милост за своите другари. Войниците му били бедняци, твърди той, безимотни, служели за едната надница и не дължали вярност на персийския цар. Сега с радост щели да служат на Александър.

— Служете в ада! — изревават нашите хора.

Те мразят тези гърци, които са отритнали делото ни и са се обърнали срещу своите сънародници за злато.

Спартанецът ме умолява. Аз вкоравявам сърцето си.

— Сине Леонидов, приготви се да посрещнеш с доблест смъртта.

Клането почва по мой знак. Аз не стоя със скръстени ръце. Командвам сечта. Там, дето замира, пак я разпалвам. Гърците плачат за живота си, обещават откуп, служба, крещят имена на хора, които познавам, на баща ми и майка ми. Умоляват за милост, като се кълнат, че потомството щяло да ме осъди, и призовават небето.