Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 61

Всички хетайри надават вик.

Ескадронът на Рижия излиза на открито. Строен е в четири клина. С него е специалната пехота на Жилото. Смесените роти се спускат по склона. Рижия сякаш вечно ще препуска в тръс. Всеки мъж от редиците крещи. Клиновете преминават в лек галоп. Пешаците вече тичат. Аз ускорявам придвижването на собствения си ескадрон. Надясно. Още по-надясно. Почти подминавам фланга на врага…

Ето в каква дилема се намира Мемнон. Ако върне следващите ме ескадрони, за да посрещне Червенобрадия, аз ще продължа да се придвижвам и ще заобиколя фланга му. Ако ги остави, Червенобрадия може да пробие фронта му. После идат Копиеносците и Царската пехота. След това пеоните. Конница и пехота, общо две и половина хиляди.

— Рижия почва!

Клиновете на Червенобрадия нападат с боен вик.

Какво ще се случи? Строени на скалите над реката, персите ни очакват на конете си. Въоръжени са с дротици и саби. Няма да посрещнат нашата атака с контранападение. Ако го направят, ще се лишат от предимството си. Не, ще останат на позициите си и ще хвърлят копията си по нас отвисоко. Първият обстрел ще е свиреп. Ще падат мъже и коне, врагът ще отговори с ликуване. Тържествуващ, той пак мята копия, после пак. Нашите воини се борят с течението под него. Стъпките им по хлъзгавите камъни са нестабилни, копията им не стигат до противника на скалите, а нямат метателни оръжия.

Врагът надушва кръв. Не може да овладее трескавата си възбуда. Изтегля сабите и напада. Противниковите редици се понасят надолу по скалите. В реката фронтът му се сблъсква с нашите смесени конници и пехотинци и двата строя се разбъркват. Следва меле.

Тогава ще атакувам аз.

Царският ескадрон ще удари врага с шест клина от по петдесетима. Ще го нападнем в съединенията, образувани от стремителното му спускане по склона, навсякъде, дето се отворят пролуки и дето се появят междини. Зад нас ще препускат останалите шест ескадрона хетайри, още двайсет и четири петдесетки. Тези сили ще излязат от реката. Те ще изкачат скалите и ще продължат напред, за да пробият персийските редици.

Дотогава вече ще е в движение цялата дължина на две и половина километровия ни фронт. Полковете въоръжена със сариси пехота ще навлязат косо в Граник, първо Никаноровите царски пехотинци отдясно, после отрядът на Пердика, сетне Кен и другите четири последователно. Ако вражеският център устои, ще го разкъсат хетайрите от десния ни фланг. Ако прехвърли още роти в помощ на фланга си, фалангата ще излезе от реката зад върховете на своите сариси. Когато противникът се огъне където и да е, всички други части ще се пречупят и ще побегнат.

Така виждам нещата, така се и случват. Битката се развива точно както съм си я представял, освен един грандиозен и почти критичен за нас потрес: поразителната храброст на персите.

Битката при брода се превръща в поредица атаки срещу моята личност. Това продължава през цялото време на сблъсъка в реката, после на скалите и далеч навътре.

Когато се хвърля в нападение, персийският воин извиква първото си и майчиното си име. Той прави това, та ако се увенчае със слава, другарите му да знаят кого да почетат, а ако падне — кого да оплачат. Обаче ние го научаваме едва по-късно от пленниците. Мислим си, че персите просто са луди, понеже всеки от тях крещи нещо различно, когато ни връхлита. В Македония учат момчетата да не се сражават поединично, а по двойки и тройки, подготвят ни да срещаме удара на врага в „лястовичи опашки“, обърнати клинове, в които командирът е отзад на върха, а фланговите са отпред. Последните вкарват нападащия в капана и го атакуват отстрани. Тази тактика постига страхотни резултати срещу такива противници като конните племена от Тракия, срещу които нашата конница я научи и усвои и които могат да се бият единствено като самотни воини. Срещу персите, които са още по-уязвими, понеже не се сражават с копие, както правим с изключителен успех ние, а с дротик и сабя, ефектът е двойно по-опустошителен. Освен това нашите тежки конници са защитени с бронзова предна и задна броня, докато врагът има само нагръдник и гърбът му е незащитен — а мнозина пренебрегват и шлема. Противникът плаща ужасна цена за тази отстъпка пред гордостта си, защото дори нагръдниците им не са достатъчни срещу пробивната мощ на копията ни, докато нашите предни и задни брони и особено железните ни шлемове се оказват извънредно полезни срещу сечащата сабя. В бой от такъв вид не е срамно да си привържеш броня на гърба, щом от всички страни се опитват да те накълцат на парчета (както противникът, така и собствените ти другари в блъсканицата).