Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 62

При брода на Граник не се сблъскват просто две армии, а две противоположни концепции за военното дело. Персите се сражават по благородния древен начин, македонците — по съвременния. Гордите сърца на персийските Царски роднини не могат да понесат перспективата да отстъпят пред фаланга обикновени пешаци. Докато царят и воините на Македония водят бой, благородниците на Изтока трябва да влизат в двубои. Затуй напускат местата си в строя. Тласкан от гордост, юнак след юнак предава на подчинените си командването на своята част и следван от почетната си свита, лично препуска към онзи фланг на бойното поле, дето го очаква бляскава атака и благородна смърт. Днешното най-важно наблюдение е следното: макар че персийските благородници отначало стоят начело на своите подразделения по целия над трикилометров фронт, в края на битката всичките им части са струпани на едно място, брода, дето пресичам реката аз.

Кратер погубва Арбупал. Хефестион поваля Омар с едно-единствено мушване и за малко да направи същото с Арсам, който е хвърлен от коня си по време на атаката, но персийският оръженосец препуска напред (техните коняри яздят в битка до господарите си) и го изтегля за ръката. Моето копие пронизва Митридат, който е избързал пред свитата си, като крещи името ми, а секунди по-късно пада Росак, след като сабята му едва не ми смъква скалпа. Клит посича Спитридат и ми спасява живота. (Арсит избягва във Фригия само за да се обеси от срам.) Филота убива Петин. Сократ Червенобрадия вижда сметката на Фарнак. Лястовичи опашки от хетайри се справят с Митробарзан и Нифат, всеки от които напада сам. Последните двама изминават над километър и половина от фронта, за да паднат на това място.