Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 59

На възвишението триста метра по-назад се е строила платената от Дарий пехота от гръцки наемници хора на Мемнон, шест хиляди и седемстотин, разделени на три полка, командвани от Мемноновите синове Агатон и Ксенократ и от Тимонид, сина на Ментор. Зад наемната пехота на врага чака разнородна сбирщина местни нередовни войници, шейсет-седемдесет хиляди, негодни даже срещу армия от зайци.

Царският ескадрон пристига при мене в центъра. Дотичва моят коняр Евагор, води Буцефал. (По време на похода до Граник яздих парадния си кон Еос.) Андрон, един от пажовете ми, ме повдига и аз възсядам жребеца. Войниците викат:

— Зевс Спасител и Нике!

Четирийсет хиляди гърла подемат вика. Давам знак на Клит Черния и с колене завъртам Буцефал надясно. Царският ескадрон минава в лек галоп пред фронта.

Когато бях момче, Мемнон ме научи на два принципа. Скривай и разкривай. Насочвай и заблуждавай.

В момента заблуждавам. Кога ще се усети Мемнон? Скоро ще насочвам. Дали ще разбере? И ако разбере, дали неговите персийски господари ще го послушат?

Давам знак на Теламон: „Да удрят кокала“.

„Кокал“ е къс клон от офика, запушен в единия край. По него се удря с дървено чукче, така се задава ритъмът. Звукът кънти, прорязва воя на вятъра по-остро от тръба.

Старшините на подразделенията крещят ритъма. Редиците тръгват. Пресичам надясно пред нашия фронт с развяващото се знаме на Царския ескадрон. Врагът наблюдава. Ще ме остави ли да продължа, без да реагира? Мемнон ме вижда. Този мой ход означава, че се насочвам срещу него. Нима противникът ще стои със скръстени ръце?