Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 55

Предишния месец, докато пресичахме от Европа в Мала Азия, всяка нощ се съвещавах с нашите съгледвачи и агенти. Сега те са се сбрали под знамената ми. Пращам ги напред да разузнаят персийския фронт. Съгледвачите ще ми кажат кои части къде са разположени, кой ги командва, от какви сили са съставени и с каква численост.

Тези хора, шпионите, ако щеш, са незаменими във всяка войска. Някои са вражески дезертьори. Повечето са изгнаници, родолюбци от народи под персийско иго. Имам десетки такива. В Гърция Филип имаше стотици.

Интересни типове са. Човек очаква да са негодници. Но се оказва, че са герои, мечтатели. Те са достойни за уважение. Не рискуват кариера или печалба, а своя живот и живота на семействата си. Ако нашето дело се провали, сънародниците им няма да се отнесат с тях като с войници, а като с предатели.

Как намираш такива хора ли? Лесно. Те сами те намират. Един познава друг, другият води брат или приятел. Така го правеше баща ми. Докато войската му настъпваше, за да заплаши някоя държава, Филип провождаше пратеници да представят списъка с причините за недоволството му. В същото време имаше агенти зад вражеските стени, та когато гражданите на въпросната страна се събираха да обсъждат публично или частно, никога нямаше недостиг на предразположени към него оратори, заредени с аргументи, подкупени с пари и мотивирани от перспективата да се сдобият с влияние при неговата власт. Освен това Филип включваше в свитата си синове на най-знатните родове в държавата, или като офицери, командващи собствени части, или като царски пажове в своята палаткова академия. Самият аз имам много такива в тази войска. Така наречените съюзни гърци, дванайсет хиляди пешаци и шестстотин конници, всъщност са заложници, макар и не официално. Те не могат да се приберат у дома и го знаят, и ако ме провалят, било по измислена или основателна причина, няма да бъдат освободени.

Ако днес надвием на бойното поле, градовете от егейското крайбрежие ще паднат при нас като керемиди. Ала не можем да допуснем хаос в този следпобеден свят. Трябва да донесем свобода, ред и справедливост, ако искаме да си осигурим тила, снабдяването и комуникациите, и за да го постигнем, трябва да поставим на власт хора, на които може да се разчита, че не ще злоупотребяват с новопридобитото си положение, да безчинстват и да се отдадат на лични отмъщения. В тези първи походи ще се стремя да наложа този принцип и абсолютно ще се придържам към него. Ще направя свои приятели онези държави, които ме приемат за свой приятел, а които се съпротивляват, ще бъдат смазани безмилостно.

Не искам градовете, искам Дарий.

Не ме интересува Егея. Тук съм за Персия.

Шпионите ни препускат към нас. Тук са и моите пълководци.

— Да почваме ли? — пита Филота и сочи късното слънце. Ако ще се сражаваме днес, иска да каже той, трябва да е скоро, инак ще изпуснем светлината.

— Разумно ли е? — усъмнява се Парменион. Има предвид, че войската е изминала над петнайсет километра и предишната нощ никой не е мигнал. Денят вече превалял, казва той. Защо да прекосяваме реката и да попаднем в зъбите на врага? Парменион иска през нощта да се придвижим надолу или нагоре по течението, да форсираме реката и да атакуваме на заранта, когато противникът ще е принуден да се престрои и Граник повече няма да защитава фронта му.