Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 56

Това не ми харесва.

— Времето е подходящо за битка — заявява Кратер.

Пердика го подкрепя.

— Кръвта на мъжете кипи. Дайте да направим някои жени вдовици!

— Къде е Мемнон? — питам аз.

Приближава се вестоносец, готов да пришпори коня си.

— Не — казва Хефестион. — Сам ще го потърся. — И се отдалечава в галоп, за да разузнае вражеските редици.

Мемнон е най-висшият пълководец на Дарий. Той е грък от Родос, наемник. Командва гръцката наемна пехота на врага.

Трябва да знам положението на Мемнон в персийския строй. От това зависи всичко.

Парменион отбелязва, че вражеският боен ред е абсурден.

— Защо пехотата му е отзад? Защо конницата му е отпред? — Хитрост?

Не е хитрост, гордост е.

Знатните перси са конници. Искат славата за нашето отблъскване.

Бойното поле не изисква дълго проучване. Само да ми кажат къде е Мемнон.

Познавам Мемнон. Когато бях момче, известно време той живя в изгнание в бащиния ми двор в Пела. Сприятелихме се. От него съм научил също толкова за войната, колкото и от Филип.

Мемнон се сражаваше за персийската корона. Когато бях малък, войската му повторно завладя Йония за Артаксеркс. Брат му Ментор върна Египет на престола. Тогава двамата братя бяха на равна нога с царете. Можеха да секат монети и да основават градове. Жените им бяха от персийската знат, децата им се учеха в Суза и Персепол. (Всъщност те бяха женени за една и съща персийка, княгинята Барсина — първо Ментор, после Мемнон след убийството на брат му.) Преврат принуди Мемнон да избяга. Той се подслони в двора на Филип.

Мемнон не е първият професионален военачалник, но освен Филип и Ментор, той пръв превърна военното изкуство в наука. Започнал е като моряк. Командвал е флоти, разбираше военноморското дело не по-зле от воюването на суша. Мислеше от гледна точка на войната, не на битката. От неговата уста за пръв път чух израза „да виждаш цялото бойно поле“, с което имаше предвид политическия и стратегическия контекст. Мемнон разбираше от политика: можеше да води преговори, биваше го да поощрява хората и да ги мотивира. Можеше да ораторства, можеше да говори пред събрание. Владееше войната до абсолютно съвършенство. Можеше да напада, можеше да отбранява, можеше да обучава войници, можеше да ги командва. Хранеше и снаряжаваше войската си, плащаше й навреме. Хората му го обичаха. Владееше и собствените си емоции. Не познаваше гнева, смяташе гордостта за порок. Ако с бавене щеше да победи, можеше да се разтакава до безкрайност. Човек с нищо не можеше да го предизвика. Използваше злато преди силата и лъжи и измамни обещания преди първите две. Ала когато положението изискваше атака, не се колебаеше. Беше безстрашен в битка и безпощаден в преследване. В същото време не се свенеше и от договаряне. Издигаше най-добрите си хора и достойно служеше на своите господари. Макар да имаше слабост, тя беше справедлива: искаше да получава признание, не толкова за надареността си и дори не за усърдието си, колкото за радикалността на идеите си и за успехите си.