Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 53

Удряме врага. Мирише на камък, пикоч и желязо. За каквото си могъл да се подготвиш, подготвил си се. Каквото си могъл да измислиш, измислил си го. Къде сме сега е въпрос на чиста случайност. Множество метателни оръжия се опитват да ни улучат, стотици сърца призовават небето на помощ, за да ни погубят. Нищо не може да ни защити. Ни доспехите ни, ни нашата воля, ни другарите до нас (макар че след малко мечът на Клит Черния ще отсече от лакътя дясната ръка на персийския воин Спитридат, който замахва, за да ме прати в ада). Единствено самият господар на Олимп, комуто аз, както и всички в пастта на смъртта, се моля непрестанно.

Питаш ме дали изпитвам страх, Итане. Отговарям: нямам право. Войникът в редицата може да е ужасен, командирът — никога. От него зависи прекалено много — животът на другарите му, съдбата на битката. Той не може да си позволи лукса да изпита страх. Аз преглъщам моя така, както лъвът поглъща дете. Сподавям го чрез жаждата си за слава и дълга си към войската.

Граник е бърз и плитък, спуска се от планината Ида близо до извора на Скамандър, който напоява равнината на Троя. Пътят му се вие през гори от лиственица и елша, тече бързо и прорязва дълбоко морските скали на крайбрежието. Реката вихрено заобикаля склоновете на Ида и продължава по право каменисто корито на север към Пропонтида през равнината на гръцкия град Адрасгея. Полето е песъчливо, но твърдо, подходящо за езда. Идеалното място армията на Азия да пресрещне и отблъсне нашественика.

Както казах, цар Дарий не е там. Цял ден съм пращал конници напред в търсене на неговата колесница и отличителните му доспехи. Той е на хиляди километри на изток, научаваме ние, полегнал на възглавници в Суза или Персепол. Горчиво съм разочарован.

Господарят на Азия смята, че наместниците му са достатъчни, за да ме прогонят.

Нашата войска стига в долината на Граник привечер след четиричасов преход от Приап. До залез-слънце остават два часа. Персите са спрели на отсрещния бряг. Фронтът им е само конница, двайсет хиляди (близо четири пъти повече от нашата), два и половина километра от край до край. Техните воини не чакат до конете си, а са ги възседнали в пълно снаряжение. В тила им — далече назад, почти на половин километър — се е строила тежката пехота на врага, гръцки наемници, главно аркадци и пелопонесци, както и малко спартанци, общо шест-седем хиляди, страшна войска, въпреки че нашата значително я превъзхожда по численост. Тези пехотинци имат подкрепление от още шейсетина хиляди души местно опълчение, фригийци, мизийци, арменци, пафлагонци, несъмнено наборници, дори не войници, а селяни и ратаи, които ще си плюят на петите при първото одрано коляно. Ние сме четирийсет и три хиляди без няколкостотин — шест пехотни полка със сариси от по хиляда и петстотин, отрядите на Царската пехота, общо три хиляди души, с поддържащи пехотни подразделения одриси, трибали, илири, пеони, съюзни гърци и наемници, както лековъоръжени, така и тежковъоръжени, и близо десетхилядните предмостови сили редовна македонска войска и тракийски наемници, общо още трийсет хиляди. Конницата ни е осем ескадрона хетайри начело с Филота, по двеста души всеки (макар че някои са по двеста и петдесет), освен Царския ескадрон с командир Клит Черния, който е от триста воини. Това македонско подразделение е общо хиляда и осемстотин души, както и тесалийската тежка конница начело с Калан, служеща под командването на Парменион, който ще заеме левия фланг. Царските копиеносци са осемстотин, в четири ескадрона, всичките македонци. Ескадронът на пеонската лека конница е още двеста, шестстотин са в съюзническата гръцка конница, четиристотин са тракийците, петстотин са критските стрелци и горе-долу толкова — агрианските копиехвъргачи. Армията излиза в равнината на километър и половина от Граник.