Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 57

Мемнон е първият командир, ползвал карти. По онова време никой не беше чувал за такова нещо. Заснемането на терена се смяташе за принизяване на военното изкуство. Пълководецът трябваше да познава бойното поле от собственото си разузнаване или от донесенията на доверени офицери, съгледвачи и местни жители. Да го картираш беше мошеничество.

Ала Мемнон не се ограничаваше с проучване на бойното поле. Той чертаеше конкретни бойни полета, не само такива, на които в миналото са се сблъсквали армии, а и места, непознали война, които можеха да се окажат подходящи в някой бъдещ момент. Пазеше книги за пътища и реки, проходи, планини и дефилета, картира нашир и длъж Мала Азия чак до планинските пътеки, известни единствено на козарите. Търсеше удобни места за лагери, после изучаваше пътищата, по които можеше да бъдат достигнати, снабдявани или заобиколени. А и не очакваше само победи. За всеки лагер определяше по колко колони и с каква бързина могат да се изтеглят, по кой път или пътека, даже екипираше места за засади, прикриващи планираното отстъпление от въпросния лагер, в случай че изгуби битката, за която е планиран. Записваше датите на смяната на сезоните, на изгрева и залеза на слънцето и луната. Знаеше продължителността на деня и нощта на всяко бойно поле в цяла Азия на запад от река Халис. Знаеше деня и датата на жътвата на ечемика във Фригия, Лидия и Киликия и мястото на всеки хамбар, както и имената на търговците, които ги държат. Коя река в кой сезон приижда. Имат ли бродове. Къде. След като приключеше учението за битката от собствената си гледна точка, го провеждаше от гледната точка на врага. Какво можеше да противопостави човек на блестящите му диспозиции? Какви слаби места оставяше непокрити?

Когато бях единайсетгодишен, често посещавах Мемнон. С часове го измъчвах с въпросите си. Исках да науча всичко за Азия. Великият пълководец търпеливо ми обясняваше. Кои са владетелите на Персия? Що за хора са? Той ми разказваше за Арсит и Реомитър, Спитридат, Нифат и Мегадат. Описваше ги с най-големи подробности, та ми се струваше, че ще ги позная от пръв поглед. Мемнон обожаваше Персия. Мащабите на империята, нейното великолепие и изтънченост. И жените. Аз го прихванах от него. Като се има предвид непреклонната ми враждебност към Персия, може да се предположи, че я ненавиждам. Тъкмо напротив. Запленен съм от нея. Накарах Дор, един от Мемноновите хора, да ме научи на езика. Мога да чета на него и разбирам какво казват без преводач. Харесваха ми имената на градовете: Вавилон, Суза, Персепол. Мемнон си падаше любител готвач. Приготвяше един специален хумус с мащерка и сусам и сам си печеше хляб, като мелеше ечемика с войнишка ръчна мелница. Носех му зайци и дроздове. Изучавахме ред по ред Ксенофонтовия „Анабазис“. Колко са тесни Киликийските порти? За колко време войска може да прекоси Стълба на Йона? Ефрат може ли да бъде отбраняван ефикасно? Как могат да се заобиколят Персийските порти? Разпитвах Мемнон за неговата философия на войната. Как би атакувал неподвижна позиция? Как ще проведе разузнаване? Отбраната по-мъчна ли е от нападението?