Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 51

Когато най-после повиках тримцата и им показах техните невести, възторжената глъч сякаш стигна до небето. Оженихме ги още там.

Можеш ли да повярваш, в цялата тази суматоха само един човек се сети да подари нещо и на мене. Това беше Елиса, булката на Надницата. Тя ми поднесе саморъчно ушити танцувални пантофи. Никога не съм бил по-щастлив. Толкова, че като отправих поглед към сияещия на лунната светлина Олимп, си помислих, че даже боговете едва ли са изпитвали по-сладко удоволствие.

Сега беше ред на пълководците да говорят.

— Братя, признавам, че когато убиха Филип, аз се запитах в душата си дали синът му може да заеме неговото място — заяви Антигон Едноокия. — Александър определено притежаваше куража, гения и амбицията. Ала можеше ли толкова млад човек да си осигури верността на ветераните и висшите военачалници? Днес получихме отговора, приятели! Защото виждам в очите на нашия млад цар, че той няма егоистични цели и се стреми единствено към слава. За него, както казва хирканецът за Кир Велики,

кълна се във всички богове, е по-голяма радост да отрупва с добрини нас, отколкото да обогатява себе си

Човек след човек се изправяше, за да се присъедини към това мнение. Надницата се обърна към мен със сълзи, стичащи се в гъстата му брада.

— Ти ми дари невеста, Александре, любовта на сърцето ми, и богатство, за каквото не съм и мечтал. И все пак, кълна се в десницата Зевсова, ако първо ме пуснеш в отпуск да заченем наследник с моята възлюбена, аз нямам желание да се шляя по тия земи, ни да се наслаждавам на тяхното изобилие, а да грабна оръжие и да те последвам дето ме поведеш!

После взе думата моят храбър командир Кен.

— Поведи ни към Сарди, към Вавилон, към самия Персепол. Аз пък не ще имам покой, Александре, дорде не те видя седнал на персийския трон!

Книга IV

Срам за провала

11

Битката при Граник

Следиш ли нашето повествование, Итане? Виждам, че най ти харесват „кървавите моменти“. Тогава настъпвай заедно с войската, когато тя потегля на изток от Македония, прекосява проливите между Европа и Азия (в обратната посока на Ксеркс сто и петдесет години преди това) и побива лъвския си щандарт в земя, която Дарий III твърди, че владее. Къде е сега той, настоящият господар на Изтока? Не благоволи да ни посрещне, нас, мъстителите за стари неправди, а проводи свои подчинени, наместници на западните провинции, със сто хиляди конни и пеши войници, да ни изтласкат обратно в морето. Армията му се строява при Зелея в сянката на святата Троя, препречва така наречените Азиатски порти. Но нека минем направо на бойните действия.

Досега най-малко е оставало да ме убият (освен при Газа, дето бях ранен със стрела от катапулт) тъкмо в тази битка при река Граник. Там персийският воин Росак нанесе удар със сабята си по горната част на шлема ми и ако беше един пръст по-надолу, щеше да ми отнесе темето. Линейната конница на персите е въоръжена с дротици и кинжали „акинак“, или поне беше по онова време, преди да се убедят в превъзходството на нашето дълго копие, освен Хилядата и Роднините, чието снаряжение е дар от короната и които се сражават със сабя дамаскиня, сечащо оръжие, същото като онова, което е използвал Кир Велики. Този меч е едноостър, извънредно здрав и тежък, ръкохватката и острието му са изковани от един-единствен къс сирийска стомана.