Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 49

— Натам е Персия, мои тъпоумни приятели, земята, която мечтаем някой ден да покорим. Персите знаят, че идваме. И какво правят сега? Докато ние се кикотим и се правим на шутове, синовете на Изтока залягат над учението. Докато ние спим, те се трудят. Докато ние се разтакаваме, те се потят. — Групата ни вече напълно се беше укротила, даже учителят ни изглеждаше смутен. — Съвсем скоро ще срещнем младежите от Персия на бойното поле. Достатъчно ли ще е да се окажем по-големи грубияни? Как пък не! Трябва да сме по-добри от врага, не само като воини, но и като мъже и благородници. Той трябва да каже за нас, че заслужаваме неговата империя, защото го превъзхождаме по достойнства и самообладание!

Вестта за Хефестионовата реч се разнесе на бързи криле из Пела. Хората навсякъде одобрително го потупваха по рамото, когато влизаше в пазара, сарачите и зарзаватчиите се изправяха да го приветстват. Баща ми ме повика и ми каза:

— Това ли е момчето, което си избрал за свой приятел? Той ми се струва вече мъж. — Най-голямата похвала на Филип. Оттогава насетне не се смяташе за женствено да изучаваш поезия и да се стремиш да овладееш правилен гръцки.

Такъв беше Хефестион, който ме обвини, макар и по свой начин, след унищожаването на Тива. Какво можех да му кажа? Като момчета са ни учили, че щастието се състои, по думите на нашия наставник Аристотел, в „определена действителност на душата в съответствие със съвършената добродетел“. Ала на война добродетелта се пише с кръвта на противника.

Угризението, учил ме е Теламон, няма място във войнишката раница. Знам, че е така. Но знам и че всяка постъпка си има цена. Всички трябва да отговарят за своите престъпления. Аз ще отговарям за моите.

Разрушаването на Тива обаче постигна целта си. То показа на Гърция кой държи юздите. Не въстанаха други градове, повече не избухнаха бунтове. Напротив, в Пела се изсипаха пратеничества, които ми поднасяха поздравления и ме отрупваха със словоизлиятелни хвалебствия. Гърците още отначало били на моя страна, оказваше се. Сега бяха готови на всичко, за да помогнат. „Поведи ни, Александре! — настояваха техните посланици. — Поведи ни срещу Персия!“

Групи доброволци пристигаха от Атина и всички държави от Съюза. В армията постъпиха седем хиляди тежки пехотинци и шестстотин конници, още пет хиляди пешаци дойдоха срещу заплащане. Експедиционната войска сега наброяваше близо четирийсет и две хиляди, като се смятаха десетте хиляди пехотинци и хиляда и петстотинте конници, които вече бяха отвъд проливите и осигуряваха нашите предмостия в Азия.

Часът на Голямото потегляне наближаваше. Пела се превърна във военен лагер. Градът кипеше от готовност за действие, напрегнатото очакване беше достигнало своя връх и даже животните не можеха да спят. Трябваше да се направи нещо. Някакъв жест от моя страна, като Брасид, който изгорил корабите си при Метон, та хората му да знаят, че тази стъпка е фатална, че няма връщане назад.

Свиках войската при Дион за празненствата в чест на музите. Тамошното крайбрежие е поразително, в далечината се извисяват Оса и Олимп, наметнали снежни плащове. Народът се установи на лагер наоколо, шейсет хиляди войници (включително онези, които щяха да останат на гарнизонна служба в родината начело с Антипатър) и два пъти повече съпруги и любовници, коняри, оръженосци и прочее. Дадох грандиозен пир. Това изпразни и моята кесия, и хазната. Парменион и Антипатър седяха на почетни места, заобиколени от другите военачалници и офицери.