Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 47
Стивън Пресфийлд
По онова време имах един наставник, Леонид. Та за да ми „заякчал кората“, Леонид ме будеше час преди разсъмване и ме подкарваше на реката, дето трябваше да се събличам гол и да се мятам във водата при всякакво време. Мразех да го правя. Лудиас при Пела е ледена даже лете, а зиме студът й е неописуем. Накрая ми хрумна, че вместо да го търпя по принуда, което го правеше дваж по-противно, мога да го върша по собствена воля. Почнах да се будя преди наставника си и приключвах още додето той се излежаваше в кревата. Това развитие на характера ми много зарадва Леонид, а за мен изпитанието стана поносимо, понеже можех да си казвам, че е по моя идея. Във всеки случай една заран, когато беше толкова студено, че трябваше да разбия леда с един голям камък, за да вляза във водата, на връщане от реката минавах край Царската школа по езда и чух отвътре тропот на копита. Безшумно се вмъкнах. Хефестион беше сам, яхнал висок дорест жребец, собствения му кон Бързи; яздеше без ръце, стиснал късото копие. Учителят му стоеше в центъра и не преставаше да го наставлява, на което Хефестион отвръщаше едновременно с изключителна съсредоточеност и пълна отпуснатост. Никога не бях виждал човек, бил той мъж или момче, да се отнася така с коня си. За нищо не го насилваше, водеше го само с крака. Подкарваше го от раван в тръс, после пак в раван и сетне в галоп, като през цялото време седеше абсолютно изправен. Когато яздеше, конят му не се държеше така, сякаш говориш на стена, както правеше моят (не Буцефал, още не се бях сдобил с него), и на завоите стъпваше не лениво като моя, а съсредоточено, със страхотно оттласкване, та щом Хефестион го подкараше в раван и после в галоп, Бързи се стрелваше право напред, готов да реагира на всяка команда, да завие или да се завърти във всяка посока. Самият Хефестион седеше върху него като прикован. С изправен гръб и рамене, със стегнати коремни мускули, той насочваше жребеца с толкова леко навеждане напред, че едва се забелязваше, и го завърташе със също толкова недоловима команда, само със седалището си и краката си. Изчервих се от срам, докато го наблюдавах, понеже проумях, аз, който до този момент се бях смятал за изкусен ездач за възрастта си, колко малко разбирам от езда и колко съм самодоволен и невеж. Баща ми! Защо ме беше дал на този изкуфял педагог Леонид да ме топи в леда, когато трябваше да се уча ей на
