Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 48

Хефестион още не ме беше забелязал, а аз не можех да събера смелост да се приближа. Той ми се струваше не само най-красивият младеж, когото бях виждал, но и изобщо най-красивият човек на каквато и да е възраст. Дадох си обет: „Това момче ще е мой приятел. Когато пораснем, ще тръгнем заедно срещу Персия“.

Мъжете смятат, че момчешките грижи са детински. Нищо не е по-далече от истината. Като десетгодишен аз разбирах света също толкова ясно, колкото и днес, даже повече, понеже инстинктите ми още не бяха притъпени от учение и от възприемането на шаблонното мислене. Там, на онзи манеж, осъзнах, че това момче, Хефестион, ще е мой доживотен другар. Обикнах го с цялото си сърце и бях убеден, че той също ще ме обикне. През годините оттогава нищо не е променило това.

Не размених и дума с него през следващата година и половина. Ала го наблюдавах. Когато нещо ме затрудняваше, го намирах и гледах как го прави. Той разбра за това. Обаче спазваше мълчаливата ни дистанция и аз не го заговорих, докато не дойде моментът.

Когато станах на дванайсет, вече бяхме неразделни. И ще го кажа ясно за онези с извратено мислене: любовта на младите мъже е тясно свързана с мечти, споделени тайни и стремеж не само към слава, но и към онази чиста добродетелност, която сърцата им схващат като опетнена или занемарена сред по-старото от тях поколение, но която те, младите, пак ще възвисят и постигнат. Тази любов не е чак толкова различна от обичта между момичетата. Тя има и своята физическа страна, която при благородните по ум обаче почти напълно е засенчена от философската. Подобно на Тезей и Пиритой, Херакъл и Йолай, Ахил и Патрокъл, младите мъже желаят взаимно да си намерят невести, не мечтаят да са мъже един на друг, а кумове.

През тринайсетата ми година бащината ми убедителност (и неговото злато) доведе философа Аристотел в Пела да служи като учител на цял куп момчета, синове на царските другари, които се интересуваха единствено от коне, лов и войска. Хефестион и Птолемей, Хектор, Къдравелкото, Касандър, всичките бяхме там. Аристотеловият зет Евфорион ни преподаваше гръцки. Неговата задача беше да ни накара да изплюем нашия отвратителен македонски диалект и да говорим чист атически. Някога опитвал ли си се да овладееш чужд език? В класа винаги има момче, което не може да го докара както трябва. В нашия случай това беше Марсий, синът на Антигон. Когато се опитваше да си пречупи езика с атинския гръцки, всички издувахме бузи до пръсване. Един ден не успяхме да се сдържим. Избухнахме в смях и се затъркаляхме по тревата в истерия.

Хефестион се изправи и се нахвърли върху нас. Никога не го бях виждал толкова разгневен. Смешно ли ни се струвало? Той посочи на изток към морето.