Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 45

Моят даймон не иска Атина. Атина е перлата на Гърция. Който я срине със земята, ще се нареди по позор до Ксеркс.

Шест дни след Пелина пресичаме беотийската граница. На четиринайсетото утро войската се появява при Тива. Градът е вцепенен от ужас. Нашите бойци обкръжават стените, затварят всички пътища за бягство отвътре и за подкрепления отвън.

Ала тиванците не се предават. Нападат лагера ни под прикритието на временното примирие. Мъжете от нашия гарнизон остават в техни ръце, затворени в Кадмейската крепост. Врагът заплашва да ги изпече на шиш, ако не се оттегля. Междувременно успява тайно да прати вестоносци с призив към цяла Гърция да се вдигне и да отхвърли македонското иго.

Преговарям с надеждата да се спогодим. Противникът не отстъпва. По пладне на другия ден Пердика самоволно прави набег срещу Електрините порти. Тиванците се държат, налага се да пратя стрелците и три отряда от фалангата и лично да ги последвам начело на Царската пехота. Врагът поддава при Кадмея. Вече сме в града. Само един натиск и Тива ще падне.

Антипатър идва при мене на площада под Тивиада, с него са Аминта и Антигон Едноокия.

— Не ти се ще да дадеш заповед за разрушаването на толкова прочут град, Александре. Не искаш да те запомнят като човека, опожарил родното място на Херакъл, родината на Едип и Епаминонд. Но това е минало. Пикай на него!

Осъзнавам, че не се боря с Тива, а със своя даймон.

— А си проявил милост, а си загубил войската! — предупреждава Антигон.

Хефестион възразява:

— А си дал заповед за сеч, а сме загубили Александър!

Слушам ги.

Ще дам заповедта.

Ще изтрия Тива от лицето на земята.

— Пощадете онези граждани, които са приели нашето дело — нареждам. — Запазете дома на поета Пиндар и къщите на неговите наследници, както и всички светилища и олтари на боговете. Не предприемайте никакви действия, дорде не принеса жертва на Херакъл и не получа знак за неговото одобрение.

Тива е четирийсет хиляди души. Залавянето им и клането отнемат цялата нощ. Тиванците се сражават по площадите и по улиците. Когато прекалено оредяват, за да се съпротивляват като военни части, ротите се пръскат, всеки мъж се стреми да спаси своите. Семействата се заключват в домовете си. Когато изкъртят вратите им, гражданите разбиват с брадви междинните стени и се измъкват от къща в къща, бягат от фокидците, платейците и орхоменците (чиито градове Тива е сринала със земята в миналото), които ги преследват по пламтящите тесни улички. Отвисоко, от градските стени, ние с Хефестион и Теламон виждаме как ги избиват.

Повечето загиват от огън, а не от меч. В къщите първо се подпалва боята. Изсъхнали през десетилетията, дървените покриви лумват като прахан. Кирпичът се напуква от горещината, стените се срутват. От комините излизат огнени стълбове, развихрят се огнени бури. Пожарът прескача по покривите от квартал на квартал, кошерът от жилища, какъвто е градският център, раздухва като ковашки мях огъня, изпепеляващ всичко по пътя си.