Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 43

Копиехвъргаческото изкуство се преподава от поколение на поколение, момчетата учат с години, преди да им позволят да мятат мъжки дротик. Агрианите се сражават на бойното поле по двойки — баща и син, по-голям и по-малък брат, — като по-възрастният е хвъргач, а неговият чирак му подава оръжията и набелязва целите. Те са като ловци, използват вятъра. Знаят как върхът на копието им да е наклонен надолу при насрещен вятър, а при страничен да го запращат като ловци по летяща птица. Дротикът се мята с прашка и с въртеливо движение. Нужно е огромно умение, за да го хвърляш така, че да не се „премята“ или да „отплава“. Да съзерцаваш съвършенството на полета, постигнато от майстор, чието копие ни се „къдри“, ни се „отнася“, а с „вдигната глава“ се носи към целта си — това едновременно е красиво и ужасяващо и мъжът, който може да го прави, е на изключителна почит. Тренирал съм хиляди часове с дротик. Изглежда лесно, трудно е до невъзможност. Агрианите са страховити. Дори само видът им на бойното поле е карал доблестни врагове да се оттеглят без бой.

Приказвам си с техния княз Амалп, както сме на седлата по време на прекосяването на Аксий, когато от юг пристига вестоносец:

Тива е въстанала след съобщение за смъртта на Александър в битка.

Народът танцува по улиците,

обявява зората на гръцката свобода.

Тиванските патриоти, гласи донесението, изненадали нашия гарнизон и избили командирите му. Градът се разбунтувал, имало опасност да го последва целият Юг.

Хефестион и Кратер идват при мен. Докато чета, усещам своя даймон. Последователността на преживяванията ми е следната: пристъп на ярост, незабавно последван от вледеняване, накрая състояние на чиста, дистанцирана обективност. Емоциите са се изпарили. Умът ми е ясен. Разсъждавам така, както разсъждава орел или лъв. Имаме късмет с пътя на юг към Тива. От там, дето се намираме, не се налага да се връщаме през Пела, македонската столица, понеже за преминаването на войската ще съобщят шпиони. Можем да прекосим планината, без да доближаваме градове, и да стигнем до Пелина в Тесалия преди да ни е видял някой освен козарчетата. Ще се изправя на прага на Тива още преди тези мръсници да са научили, че съм жив.