Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 44

Осъзнавам, че гневът, който изпитвам, не е насочен срещу тиванците, задето искат свобода — човек трябва да се възхищава на техния дух. Не им се сърдя и заради радостта им при вестта за моята смърт. Разликата е тънка.

А че изобщо са могли да повярват, че съм мъртъв. Че са посмели да допуснат такова нещо.

Разбираш ли, обидата е към моя даймон.

До Пелина са девет дни. Ние стигаме за седем. Колоната се придвижва на юг, подтиквана от гняв. Командир на нашия гарнизон в Тива беше многообичният Аминга, наричан Абрут — Веждите. Ето неговата история. Жена му Кина му раждаше само дъщери, четири, и ни един син. Човекът обеща имота си на богинята, ако му прати момче. Тя го направи, ала треска отнесе бебето, съкруши Абрут и естествено, той беше съкрушен. Имаше брат и братовчед, чиито съпруги родиха синове по едно и също време и които имаха други здрави мъжки рожби. И двамата без знанието на другия отишли при този офицер и му предложили новородените си момчета. Отишли в дома на Абрут през няколко минути един от друг. Това съвпадение толкова поразило всички, че те паднали на колене и възхвалили небето. След година жената на Абрут роди тризнаци, всичките момчета. Тъй че само за няколко месеца нашият приятел от напълно съсипан човек без мъжки наследник се превърна в баща на петима здрави малчугани. Те пораснаха прави и корави (сега бяха на по десет и единайсет) и той ги обичаше и се гордееше с тях, както и те с него и поста му на гарнизонен командир в Тива. Тиванците му прерязали гърлото и го окачили на кука. Негов помощник беше един капитан от Антемунт, Алексид. Тиванците го хвърлили вързан от кулата над Исменските порти и оставили трупа му на псетата и гаргите.

Войската напредва на юг с бясно темпо. Познава се кога мъжете наистина са разярени, понеже се умълчават. По време на похода до нас стигат сведения за разширяване на въстанието. Бунтовници, пратени в изгнание от Филип, се завърнали в Акарнания, дето ги посрещнали възторжено, нашият гарнизон в Елида бил прогонен, аркадците се отметнали от клетвите си и се отправили на помощ на Тива, Аргос, Амбракия и Спарта се готвели да се вдигнат. В Атина, научаваме по-късно, демагогът Демостен се появил в Народното събрание с лавров венец. Даже довел очевидец, който заявил, че бил видял трупа ми. Градът ликувал.

По пътя мъжете ми правят знаци с палец през гърлото. Искат Атина. Антигон Едноокия изброява атинските престъпления спрямо нашата родина в миналото — съдбата на Ейон, Скирос, Тороне и Скионе, дето били избити всички мъже, а жените и децата били продадени в робство. Атинският флот е от триста кораба, напомня ми Антигон, Атина се оплаква от бедност, ала стига да събере смелост, може да ни забие нож в гърба, когато потеглим срещу Персия.