Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 4

Хората, които не разбират войната, я смятат за сблъсък между войски, приятел срещу враг. Не. Приятелят и врагът всъщност се сражават като един срещу невидим противник, чието име е Страх, и дори прегърнати в смъртта, се стремят да изкачат онзи връх, чието знаме е чест.

Силата, която движи войника, е „кардия“ — „сърце“, и, „дюнамис“ — „воля за борба“. На война нищо друго няма значение. Ни оръжия и тактика, ни философия и родолюбие, нито дори страх от самите богове. Само тази любов към славата, която е вроден императив на смъртната кръв, неизкоренима в човека, също като във вълка или лъва, без която сме нищо.

Погледни натам, Итане. Някъде отвъд онази река е брегът на Океана, Краят на света. На какво разстояние ли? Зад Ганг? През Земята на вечния сняг? Усещам го. Той ме зове. Там трябва да стигна — дето преди мен не е стигал друг владетел. Там трябва да побия лъвския щандарт на Македония. Едва тогава ще дам покой на сърцето си и ще разпусна тази войска.

Затуй те повиках, млади приятелю. Денем мога да се преструвам, като знам, че погледите на мъжете са отправени към мен. Нощем обаче състоянието на войската ме съсипва.

Трябва да се освободя от бремето. Трябва да си подредя мислите. Трябва да намеря решение на проблема с броженията сред войниците.

Трябва да поговоря с някого — с човек извън войсковата йерархия, който ще ме слуша, без да ме съди, и ще си държи устата затворена. Ти си по-малък брат на жена ми Роксана и като такъв си само под моя закрила. Никой друг не може да ти е наставник, с никой друг не можеш да споделиш моя разказ. Затуй ти се доверявам. А и виждам в тебе (защото внимателно те наблюдавам, откак постъпи на служба при мен в Афганистан) пълководчески инстинкт и дарба за война, които не се придобиват с никакво обучение. Ти си осемнайсетгодишен и скоро ще станеш офицер. Когато прекосим тази река, за пръв път ще поведеш мъже в битка. Моята задача е да те наставлявам, защото, макар в своята родина да си от владетелска кръв, тук си обикновен паж, школник във военната академия, която е моята шатра.

Ще останеш ли да изслушаш разказа ми? Не те принуждавам, понеже тайните, които ще ти разкрия, за да подредя по важност целите си, може да те изложат на опасност, не сега, дорде съм жив, а по-късно, защото хората, които ме наследят, ще се опитат да ползват сведенията ти за собствените си цели.