Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 5

Ще служиш ли на своя цар и роднина? Ако се съгласиш, ще идваш при мен всяка вечер или през толкова време, колкото ми е удобно. Няма нужда да говориш, само ще слушаш, въпреки че ако се налага, може да те ползвам за задачи, изискващи доверие и дискретност. Ако откажеш, още сега ще те освободя, без да затая лоши чувства.

За теб е чест да ми служиш, казваш?

Добре, млади приятелю.

Седни тогава. Да започваме…

2

Моята родина

Моята родина е скалиста и планинска земя. Напуснах я двайсет и една годишен. Никога не ще се завърна там.

В огромните имения из македонските равнини живеят конници, които се смятат за гърци, потомци на Херакловите синове. Планинците са от пеонски и илирийски произход. Пехотата е от планините, конницата — от равнините.

Грамадни цепнатини разсичат планините в моята родина на естествени райони, които се отбраняват лесно и също са разделени на планински долини, наричани „оврази“ или „долове“, в които текат ручеи или потоци. В един район има десетки оврази, всеки от които е обитаван от различен род. И всички родове се мразят помежду си.

Законът на моята родина е „фратрерис“. Това означава „кръвна вражда“. Обичаят забранява мъжът да се жени в своя дол — трябва да си намери девойка от друг. Ако баща й не се съгласи, женихът я открадва. Тогава пък родата на булката организира потеря, за да я върне. Това води до вечни кръвопролития, раждат се саги и балади. Чувал съм мелодии от цял свят, ала няма по-трогателни от песните на родните ми планини. В тях се разказва за вражди и разпри между влюбени, за смърт, разбити сърца и мъст.

Любовта, която изпитва към своя дол планинецът, е ирационална и неизличима. Имам офицери, по-богати от раджи, но всеки от тях няма по-голяма мечта от тази да се завърне в дола си и да разказва историите си край огъня. Виж онези трима войници до опрените на стойката оръжия. Те са от един и същи дол. Двама са братя, а третият им е чичо. Виждаш ли четиримата зад тях? Те са от съпернически дол. Ако си бяха у дома, сега тези хора сън нямаше да ги лови от кроене на планове как да си разцепят черепите едни на други. Докато тук, в тази далечна страна, те са първи другари.

Южнякът грък възмъжава в „полис“, град-държава с пазарище, народно събрание и каменни стени, които го пазят от врагове. Той е добър оратор, но лош воин. Равнинецът от Скития живее на конското седло и следва стадата си и сезонната паша. Свиреп е, само че не е силен.

А горянинът… Корав като буца пръст, зъл като змия. И с желязно копие да го изкормиш, пак ще допълзи при тебе да ти изтръгне сърцето и да го изяде сурово пред собствените ти очи. Планинецът е горд — ще ти разкъса черния дроб за едното нищо. Обаче знае какво е дисциплина. Баща му го е възпитал с кожения си колан.

Ето от какво тесто са замесени великите воини. Баща ми го разбираше. Веднъж в планините, когато остроумно се подиграх на някакъв прост горянин, баща ми ме прекъсна:

— Синът ми е луднал по Омировия Ахил — каза той на Парменион и Теламон, които служеха при него, преди да служат при мене. — Извежда произхода си от героя — по майчиния си род, не по моя — и мечтае да събере собствена войска от мирмидонци, непобедимите хора-мравки, които последвали „най-храбрия между ахейци“ при Троя. — Засмя се и весело ме плесна по бедрото. — Какви, мислиш, са били хората на Ахил, сине? Прости копелета като тия! Планинци от доловете в Тесалия, груби и необразовани, впиянчени и корави като кентавърско копито.