Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 6

Мъжете в моята родина са корави, а жените — още повече. Баща ми разбираше и това. Той ухажваше онези планински моми или по-точно, техните бащи, чието приятелство и вярност си осигуряваше с всякакви средства. По сметки на майка ми е имал трийсет и девет брака, седем от които — официални. Може само да гадаем за броя на отрочетата му. Има една стара шега за верността на войската ми: естествено, че няма да дезертират, нали всичките са ми природени братя!

Когато бях на дванайсет, със скъпия ми другар Хефестион отидохме с вербовъчен отряд под командването на баща ми до дола Триеса в планината над Мара. Такъв пресечен терен не е за коне — ще им се счупят краката. Яздят се мулета. Баща ми беше поканил родовете от няколко съпернически оврага. Всички дойдоха — пияни до един. Баща ми беше роден да властва над такива мъже. Хвалеше се, че можел да „надпие, надвие и надебе“ всеки, и наистина можеше. Планинците го обожаваха. Малко след залез-слънце почна импровизирано състезание по яхане на прасе. Беше избягала една свиня, голяма колкото магаре, и мъже и момчета, окаляни до уши, се опитваха да я хванат. С Хефестион наблюдавахме иззад каменната ограда как един здравеняк с рунтави мустаци се хвърли на врата на животното. Другарите му почнаха да го предизвикват да яхне свинята и да се съеши с нея. Баща ми, също с омазано с говна лице и затънал до кръста в калта, се присъедини към тях. Настана всеобща веселба, докато мустакатият се бореше със свинята. След като свърши, заклаха нещастното животно и пирът с неговото месо продължи до заранта.

По обратния път на другия ден попитах баща ми как може да насърчава такива скотски прояви в мъже, които скоро ще поведе на бой.

— Войната е скотска работа — отговори ми той.

Възмутих се и заявих:

— Предпочитам да взема свинята, отколкото онзи човек.

Той се засмя.

— Битки не се печелят с войска от свине, сине.

Баща ми притежаваше дарбата да превръща онези груби планинци в дисциплинирана армия. Осъзнаваше ползата да подчинява такива мъже, векове робували на своите нрави и разпри, на една нова концепция за войската, в която общественото положение и произходът не означаваха нищо и човек може да направи кариера само със смелост. Тази концепция преобразяваше същите качества, които бяха държали горянина в окови — собствената му родова ограниченост, неговото скотство, невежество и непреклонност, — във воинските добродетели вярност, дисциплинираност и всеотдайност, в безпощадно налагане на сила и страх.

Още от детството ми беше всепризнато, че Филиповите македонци са най-свирепите бойци на света. Не само защото бяха корави мъже, отраснали в онази сурова и камениста земя, и защото баща ми и неговите велики военачалници Парменион и Антипатър ги бяха превърнали в съвършени професионални войници, така че по дисциплинираност и сплотеност, бързина и подвижност, тактика и въоръжение превъзхождаха всички опълченски войски на Гърция, както и царските и наборните армии на Азия, но и понеже притежаваха такава дюнамис, такава воля за борба, родена от тяхната бедност, от омразата им към презрението, с което се бяха отнасяли към тях противниците им преди да се появи Филип, че за тези воини, както за никои други, освен за спартанците преди тях, спокойно може да се каже следното: те никога не питаха колко са враговете, а само къде са.