Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 29

Заедно се качваме на едно възвишение. Андокид посочва.

— Там, до високия кипарис. Виждаш ли щитовете им?

Асписите на Свещения отряд са златни и алени, различаваме ги въпреки голямото разстояние.

— Как са строени?

— Двама, седем и един. Сто в редица.

Иска да каже, че строят на Свещения отряд е двама воини от Отряда на първата и втората редица, седем редици опълчение в средата и воин от Отряда накрая.

— Кой е от дясната им страна?

— Змиоркоядците. — Има предвид тиванските опълченски полкове от езерото Копаида. — По десет в колона, като Свещения отряд.

— Само десет ли? Сигурен ли си?

Връщат се още двама съгледвачи и потвърждават информацията.

— Какво има зад Отряда?

— Пране отвръща Кълчищата. Има предвид висящите въжета на техните шатри и лагера им.

— Добре се справихте. — Пращам ги обратно на работа с обещание за награди в края на деня. Фронтът ни продължава да настъпва.

Шестстотин и петдесет метра.

Сведенията на съгледвачите ми изясняват замисъла на тиванците.

Противникът ни показва плътно струпани войски по тежкия си десен фланг, сетне изкарва напред най-десните от тези роти — демонстративно и агресивно. Посланието: не можете да пробиете този фланг. Той разполага фронта си косо спрямо нашия в опит да ни подмами към центъра. Там ни показва Свещения отряд — строен не в непробиваем ред, а само в колони по десет. Това е стръвта. Врагът знае, че днес негов съперник е осемнайсетгодишният син на Филип, неопитен княз, жадуващ за слава. Този младок няма да е в състояние да устои на съблазънта, смята противникът. Аз ще хвърля всичките си сили срещу Свещения отряд. Така се надява врагът. Той или ще подсили тази елитна рота във фаталния момент, или е подготвил някаква друга изненада — клопки или капани, скрити зад фронта му. Няма значение. Врагът ще позволи на пехотата ми да се сблъска с хората му. В този момент аз ще съм налапал стръвта. Ще се хвана в капана.

Пълководец на тиванците е Теаген, вещ и опитен командир, усвоил занаята си при военачалници, обучени от Епаминонд. Когато безуспешно се счепкам със Свещения отряд и подсилващите го полкове, Теаген ще започне атака от края на десния фланг при реката. Този фланг — колони по трийсет, четирийсет, даже петдесет щита — ще се завърти към центъра като грамадна порта, чиято панта е Свещеният отряд, и ще нападне нашия фланг и тил.

Плана си го бива. Максимално използва най-силните страни на таванската войска и свежда до минимум слабостите й. Следва логиката на терена. И изкусно взима предвид съперника. Предвиден е за сблъсък с млад военачалник — безразсъден, припрян, нетърпелив за слава.

Но този план разчита да не се случат две неща. Първо, македонците да не пробият тиванския фронт. Второ, да не останат македонски войски извън края на грамадната таванска порта, които да ударят фланга и тила й при опита й да се затвори.

Тъкмо това ще направя аз.

Тиванците не разбират съвременната война. Те смятат, че силата на Филип е там, дето е и тяхната, в сгъстения строй на тежката пехота. Не. Ролята на македонската фаланга не е да си премери силите с врага. Нейната задача е да го задържи на място, докато нашата тежка конница нанесе решителния удар във фланг или тил. Тиванецът пренебрегва конницата. Неговата хоплитска душа презира конните войски. Той не може да повярва, че мъже на коне доброволно ще се хвърлят върху гърба на таралежа, плътно покрит с върхове на копия.