Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 28

Още осемстотин метра. Вражески конници преминават точно извън обсега на стрелците. И аз съм пратил съгледвачи да разпознаят цветовете на отделните тавански полкове и да докладват за позициите им в противниковия фронт. Всеки командир на пехотен полк е длъжен сам да открие еша си във вражеската войска, за да знаят хората му кого да ударят и къде е мястото му в противниковите редици. Това подреждане на частите се нарича „набелязване“. То се извършва експедитивно, но извънредно внимателно, докато фронтът настъпва по бойното поле. Старшините ветерани от първата редица различават знамената на вражеските части, с които ще се сражават техните подразделения, и вестта се предава от човек на човек във всяка рота. Колкото повече се приближават армиите, толкова по-добре се вижда и накрая хората могат едва ли не да нарочат конкретни противникови войници и да кажат: „Ето го моя човек, това е щитът, който ще ударя“.

Имам и други съгледвачи, наблюдателни и хладнокръвни, които могат да разчетат бойното поле и да докладват, без да изгубят самообладание. Тяхната задача е да открият Свещения отряд.

На разстояние малко над седемстотин метра врагът почва да се разгръща. Ротите в края на десния му фланг излизат напред (различаваме ги като маса, но не и като отделни части), без да бързат, като се държат плътно до реката, която ги защитава отстрани.

— Виждаш ли, Александре? — пита Клит Черния.

Подготвени сме за този ход на тиванците. Смятаме, че знаем какво означава.

— Да. Но дали това може да е Свещеният отряд?

Съгледвачите ни би трябвало вече да са се върнали.

Къде са?

Къде е Свещеният отряд?

Клит:

— Да ида ли? — Тоест дали да разузнае сам.

— Не, остани тук.

Тъкмо се каня да пратя вестоносец назад при Хефестион, за да се уверя, че е видял и разбира какво трябва да направят неговите ескадрони, когато той пришпорва коня си и идва при мен.

— Знаем ли цветовете им? — Тоест дали сме открили Свещения отряд.

— Не още.

— Пусни ме да ида, Александре. — Клит иска да каже, че ще отнеме броени минути да прекоси бойното поле и да се върне. Обаче ми трябва тук.

— Чакайте. — Стоящият до мен Теламон посочва напред. Нашите съгледвачи. Най-младият, Адраст, наричан Кълчищата заради косата му, бясно препуска към нас.

— Свещеният отряд! — Задъхан, Кълчищата спира коня. — Там! При съединението на центъра.

Иска да каже, че воините от Отряда не са на фланга до реката, както се преструваха предишния ден, а са се придвижили навътре към мястото, дето тиванският фронт опира в техните гръцки съюзници в центъра.

— Как са строени?

— Като една част.

Това решава всичко.

Едно сведение не стига. Все пак давам знак на Теламон: „Да се съберат командирите на отряди“.

След миг се връща и Андокид. Неговият доклад потвърждава думите на Кълчищата.