Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 27

— Изправи редицата! Приготви се!

След толкова време, колкото да преброиш до петстотин, моите полкове тръгват. Полето е широко над три километра, твърде много за каквито и да е синхронизирани действия. Аз дори не виждам Филип, камо ли да отида при него. Днес армията ни ще води не една, а три битки: вдясно, вляво и в средата.

Точно такъв е и планът на баща ми. Нашият фронт настъпва косо. Пръв ще удари врага десният фланг под командването на царя. Филиповата пехотна фаланга — шест отряда, девет хиляди мъже, плюс трите полка Царска пехота, всеки от по хиляда души, — ще се сблъска с атинската тежка пехота в края на левия фланг на врага (наше дясно). Щом влязат в бой, фронтът на Филип ще се престори, че отстъпва. На война има много театър и даже такива заклети любители на това изкуство като атиняните могат да бъдат измамени в разгара на битката. Атинските опълченци са дръзки, смята баща ми, но им липсва кураж. Те са аматьори, мобилизирани граждани. Били са обучавани преди двайсет години и после само за месец. Когато фалангите на Филип им се нахвърлят, тяхното психическо състояние ще се свежда до равни части ужас и свръхвъзбуда, което те ще вземат за смелост. В опиянението на боя ще изгубят самообладание. Като видят македонската пехота да се огъва пред тях, атиняните ще повярват в превъзходството си и заблудени от това, ще се хвърлят напред, предвкусвайки пълната победа. Филиповите полкове ще се оттеглят пред тяхното настъпление. Ала Филип няма да се предаде. Предните му редици ще задържат врага с върховете на сарисите си, както булдог се вкопчва в муцуната на вол. Царят ще примамва атиняните със себе си, докато наклоненият надолу терен не почне да се издига. Там неговата фаланга ще спре отстъплението си. Сега Филип ще заема по-висока позиция. По сигнал с тръба македонските пезетайри ще забият пети в земята и ще се нахвърлят върху врага, чиято кръв вече ще е прекипяла, тъй като ще са навлезли в онова състояние, което спартанският пълководец Лизандър наричал „махмурлук“ от измамен кураж. Тогава ще видим цепките на вражеските задници и опакото на щитовете им, щом ги захвърлят и ужасени хукнат да си спасяват живота. Това ще е първата фаза на битката.

Втората фаза ще е Парменион в центъра. Неговите пехотни отряди ще се сблъскат с коринтяните, ахейците и гръцките съюзници и наемници. Задачата му е плътно да се приближи и да задържи противника. От двете си страни има конница и лека пехота, които граничат с бащиния ми и моя фланг и чиято цел е да поддържат контакта с другите части на войската и да запушват всички „пробойни“.

Третата фаза ще съм аз.

Аз ще нападна тежките тивански полкове и Свещения отряд на десния фланг (наше ляво). Филип не ме е инструктирал как да ги атакувам, нито ме е питал за диспозицията ми — макар че Антипатър, естествено, му е съобщил всички подробности, — освен дали съм доволен, че имам каквото ми е нужно. Дори само заради това го смятам за велик.

Планът на баща ми е хитър. Като ми дава левия фланг, той ми отстъпва щедра възможност за слава. Ако спечеля, Македония ще се сдобие с княз воин, а Филип — с истински наследник и помощник. Ако загубя или ме убият, царят знае, че пак може да извоюва победа чрез собствения си успех на десния фланг (за тази цел си е запазил шест ескадрона хетайри) и на Парменион в центъра.