Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 191

Отпред на дигата има издатина, дето се събират трупите и преплетената ракита. Крача напред-назад по нея като актьор на сцена.

— От своя страна, братя, аз не поставям граници за стремленията на човек с благороден дух, стига те да водят до юначни подвизи. И все пак, ако някой се интересува още колко нататък възнамерявам да продължа, нека знае, че брегът на Източния океан не може да е на много стадия от мястото, дето се намираме днес. Там ще спра. Ала не и по-рано.

— Вие сте уморени, приятели — продължавам. — Да не мислите, че аз не съм? Но лишенията и опасността са цената за славните дела. Има ли нещо по-прекрасно от това да живееш смело и да умреш, оставяйки безсмъртна слава? Днес се събираме като армия. Други армии ще ни последват през идните векове. Кой ще настигне нашите подвизи? Огледайте се, братя. Взрете се в лицата на своите другари. Вие сте най-могъщата войска в историята! Изпитанията, на които бяхте подложени, враговете, които надвихте, победите, които извоювахте, превъзхождат завоеванията на всички, които някога са живели и които ще дойдат след нас. Фантасмагорични страхове ли ви спират да прекосите тази река, като ви внушават измислици за народи и врагове, прекалено многобройни, за да се изправим насреща им? Същото съм чувал и в Македония. Хората твърдяха, че никога нямало да стигнем до Халис, че трябвало да се откажем при Ефрат. Не сме можели да превземем Вавилон, крещяха страхливи гласове, ни Персепол и Кабул. Аз заявявах, че можем, и се оказвах прав! Ала вие пак се съмнявате в мене.

Тишина.

— Сигурно успехът ни е бил прекомерен. Възможно е това да е проблемът ни. Небето си играе с нас, за да ни лиши от воля тъкмо в най-решителния час. Продължете с мене! Подкрепете ме още веднъж, братя! Брегът на Океана не може да е далече. Когато застанем там на Края на света, а ние ще го направим, кълна се в небето, аз не само ще удовлетворя вашите желания, но и ще надхвърля най-съкровените ви надежди за хубави неща, които храни всеки човек! Ще ви пратя у дома или сам ще ви отведа там, а онези, които останат, ще направя обект на завист на заминаващите.

Приключвам. Никой не отговаря. Виждам ужаса на войската от моя гняв.

— Говорете, приятели. Не се бойте от мене. Това ми разбива сърцето.

Безкрайно мълчание. Никой не може да откъсне поглед от земята.

Накрая Кен прави крачка напред. Сърцето ми секва от мъка. Безстрашен пред лицето на всеки враг, сега Кен трябва да призове на помощ тази ненадмината храброст, за да се обърне към мен.