Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 193

Пристигнали привечер вестоносци съобщават, че обозът с парите и оръжията е само на няколко километра. Пращам тайна заповед до командирите на колони. Това подклажда още по-безумни слухове.

Нареждам в средата на лагера да изравнят плац и да издигнат триста стълба като за екзекуция. Вътре да бъдат вкарани Бунтовниците. От всички страни да се натрупат валове, върху които да патрулират въоръжени войници.

Пращам глашатаи да оповестят тези разпореждания из лагера, а не ги съобщавам, както обикновено, на своите военачалници, които да ги предадат по командната верига. Нека пълководците ми също се поизпотят. Прогонвам даже Хефестион, Кратер и Теламон. Само на гадателя Аристандър позволявам да остане. Правим жертвоприношение на бог Страх. Кръвта на жертва след жертва изтича без благоприятен резултат. Заповядвам да изхвърлят изкормените трупове зад шатрата. Нека армията търси смисъл в това!

Обозите пристигат на светлината на факли три часа преди разсъмване. Нареждам — не на македонците, чиято приказлива уста не може да затвори никой, а на таксилската Царска гвардия на раджа Амбхи — да закарат колите до централния плац.

Призори все още принасям жертви. Викам Хефестион, както и Кратер, Пердика, Птолемей, Кен и Селевк. Заповядвам да подсилят охраната на лагера и да екзекутират като шпионин всеки, заловен извън границите му.

Пращам Теламон да се обърне към Бунтовниците. Той инструктира частта или да потвърди сегашните си командири, младите лейтенанти Матий и Гарвана, или да избере нови, но да са единодушни кой ще говори от тяхно име, понеже призори думите на тези офицери ще ми бъдат предадени като общата им воля.

В Индия слънцето изгрява горещо. Наблюдавам довеждането на Бунтовниците. Като че ли и последният от тях е герой. Виждам Ерикс, който пръв изкачи Аорн; Филон, който цяла нощ заслонява с щита си Клит Белия, приклещен от орда надаващи крясъци афганистанци; Амомфарет, наричан Полумесеца заради белега от меч на корема му, който дари сума, равна на тригодишна плата, на жителите на едно опустошено от наводнение село на река Окс. Явно всички те смятат, че тази заран ще им е последна. Ала никой не хленчи на Теламон, най-много някой да помоли от негово име да предадат поздрави на роднините му в родината.

Аз съм виновен за отчуждаването на такива мъже.

Недоспала и настръхнала, армията се строява. Вече е нетърпима жега. Бунтовниците застават мирно зад вала. Техни командири продължават да са Матий и Гарвана. Плацът е заварден от стража. Пред мъжете се издигат тристате стълба. Заповядал съм на всеки от тях да бъде нахлузен обикновен чувал, който го покрива от горе до долу. Чувалите са увиснали като спални завивки. Войската зяпа, озадачена и обезсърчена.