Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 192

Старият ми приятел започва:

— Виждам, че ти, господарю, не искаш да принуждаваш македонците като деспот, а да ги убедиш или да бъдеш убеден от тях, и не ще говоря от името на моите братя офицери, които обсипа с такива почести и съкровища, че ще те последват навсякъде, а на мъжете от армията, които нямат друг глас, освен ако ние не се застъпим за тях, и върху които пада най-тежкото бреме на войната.

След Персепол мнозина смятали, че войската е стигнала прекалено далече, отбелязва Кен. Но през следващите сезони сме стигнали триж по-нататък. Армията ни е покорила още толкова народи и дваж повече земи дори само при завоюването на Персия! Водили сме още двайсет и четири битки и девет обсади. И какво се е случило с армията?

— Не може да не си забелязал, Александре, колко много гърци и македонци потеглиха с тебе в началото на тази война и колко малко останаха невредими до ден днешен. Мнозина ти проводи у дома с богатство и почести, понеже виждаше, че са уморени от положените усилия, и беше прав да го сториш. Други остави в новосъздадени градове, като им даде земя и жени, и това също беше хубаво, защото усещаше, че те вече не влагат сърце във войната. Колцина други бяха погубени от врага, починаха от рани и болести или осакатяха от прекомерен труд? Изминали сме осемнайсет хиляди километра и сме се сражавали за всеки метър от тях! Малцина от оцелелите се радват на физическа сила и духът им е още по-разклатен. Всеки мъж копнее да види майка си и баща си, ако още са живи, и съпругата и децата си. Той жадува за родната си земя. Това лошо ли е? Не го ли е заслужил? Нима собственото ти намерение за него всъщност не е било такова, когато щедро си го направил от бедняк богаташ? Що се отнася до самия мен, ти ме пусна в отпуск след Граник заедно с други новобрачни и с извънредна доброта ми позволи да презимувам у дома при невестата си. Това беше преди осем години. Имам син, когото никога не съм виждал. Дали ще умра на твоя служба, Александре, без ни веднъж да зърна лицето на рожбата си?

Кен ме призовава лично да отведа армията у дома, да видя майка си, да уредя нещата в Гърция и сетне, ако желая, да поведа втори поход с нови мъже вместо старите, със свежи сили, а не уморени.

— Колко по-ревностно ще те следват тия млади и пламенни войници, Александре, като виждат, че си върнал у дома другарите в предишните си усилия, издигнати от немотия до богатство и от неизвестност до вечна слава?

Старият ми приятел свършва. Подкрепят го хилядите мъже, не малко от които със сълзи на очи ме умоляват да се вслушам в неговия съвет.

За пореден път не успявам да ги накарам да видят. В гърдите ми гори такъв гняв, че ме е страх да не се пръснат. Не мога да направя нищо друго, освен да освободя множеството и да се прибера в шатрата си, пламнал от ярост.

35

Сребърните щитове

Тази нощ никой не заспива. Богове, не ще оставя на мира тези страхливци! В полунощ издавам заповед да разоръжат и поставят под арест тристате от Отряда на бунтовниците. Из лагера плъзват слухове. Ще ги екзекутирам ли? Нареждам сбор на армията призори, като офицерите строят хората си в пълно снаряжение, както изисква законът за присъствие на наказание. Бунтовниците ще се строят босоноги и гологлави, само по туники.