Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 182

— Този човек е покорил света! А какво си направил ти?

Философът отговори, без да се поколебае и за миг:

— Аз покорих потребността от покоряване на света.

Засмях се възхитено. Свитата ми веднага отстъпи. Попитах мъдреца какво мога да направя за него и му казах, че ще му дам каквото пожелае.

— Плодът в ръката ти — отвърна той. Държах чудесна зряла круша. Когато му я протегнах, мъжът я даде на момчето до него да я изяде.

На другия ден правя преглед на армията. Такива проверки са безценно средство за вдъхновяване на деморализирана войска. Хората не спират да мърморят заради работата, която трябва да свършат, ала щом влязат в строя и видят големината и реда на армията и блясъка на нейното снаряжение, сърцата им не могат да не се възрадват, че участват в такава прославена войска. Гледката действа добре и на мене. В родината щях да приключа прегледа за три часа, но в тази жега мъжете ще почнат да припадат дори и за една трета от това време. Затуй свършвам бързо и разпускам ротите.

Армията е съвсем различна от онази, която преди осем години потегли от Европа или преди един сезон напусна Афганистан. На левия фланг я няма нашата блестяща тесалийска конница, освободена с почести в Екбатана. На нейно място имаме свободни афганистански, скитски и бактрийски отряди. Такива племена не могат да бъдат научени да се сражават като нас, но със своите татуирани лица и нагиздени с леопардови кожи кончета прибавят малко колорит и диващина. Тиграновата Конница на наследниците, само перси, ала обучени на македонска тактика, се присъедини към нас в Задракарта. Остава наемната конница на Андромах, въпреки гибелта на техния командир, убит от Спитамен на река Политимен. Стрелците ми сега са меди и индийци, а не македонци, и копиеносците ми — парти и масагети. Единствените непроменени части са Ситалковите тракийски копиехвъргачи (макар че самият Ситалк е в Мидия, командването е поел синът му Садок) и агрианите. Попълнения се появяват всяка пролет като зюмбюлите — имам синове и дори внуци на първите си войници, които служат с не по-малко усърдие от бащите си.

Ядрото на линията остават отрядите на фалангата (сега в Индия седем вместо шест), въпреки че и те вече не са чисто македонски — в някои роти сънародниците ни са по-малко от половината. Изобилстват новите командири — Алкет, Антиген, Клит Белия, Таврон, Горгий, Питон, Касандър, Неарх и други. В афганистанския град Зариаспа ни настигат двайсет и една хиляди и шестстотин души подкрепление от Гърция и Македония. Тези и други подразделения, сред които Патроновите гръцки наемници и шест хиляди сирийски Царски копиеносци начело с Асклепиодор, съставляват мнозинството на леката ми пехота. Сега имам дахски конни стрелци, които преди се сражаваха със Сивия вълк, и шест хиляди таксилски Царски пеши стрелци. Клеандровите ветерани наемници още са при мене, въпреки че самият Клеандър остава в Екбатана. След смъртта на Клит Черния взех Царския ескадрон под свое командване (заедно с Антемунтския, Амфиполския и Ботиейския), като го обявих за агема на хетайрите. Сега разделям Конницата на хетайрите на полкове, всеки съставен от по два ескадрона, и съм увеличил броя й от хиляда и осемстотин на повече от четири хиляди, сред които множество перси, меди, лидийци, сирийци и кападокийци.