Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 184

Присъстващите избухват в смях и аплодират. С изключение на Хефестион, който се е привързал към тези индийски мъдреци и се натъжава да чуе такова снизхождение към техните усилия. Той ги защитава.

— Те не са варвари, Тесале. Не са робски души като вавилонците, нито идолопоклонници като хората в Египет. Тяхната философия е древна, дълбока и сложна. Това е воинска философия. Със своите въпроси аз се докоснах само до повърхността й, но тя ми направи силно впечатление. Противно на твоите думи, приятелю, аз твърдя, че тия садху наистина са се издигнали над същността си. Понеже определено не са родени в състоянието, в което сега ги заварваме, а са го постигнали само с множество опити и много труд.

Изказването му е посрещнато със смях и цинични подигравки, които Хефестион приема добронамерено. Доставя ми огромна радост да видя, че след като армията напусна Афганистан, той си е възвърнал благоволението — както в собствените си очи, така и в моите и на другите от компанията. Теламон мълчаливо го наблюдава със същото задоволство като мене.

— Към какво се стремят тия йоги с доброволната си бедност и себеотрицание? — продължава Хефестион. — Струва ми се, че те се опитват да се поставят на мястото на Бог. Искат да виждат света, както го вижда Божеството, и по същия начин да се отнасят към него. И не го правят от високомерие, а от смирение. Не се подигравайте, братя. Да вземем например аналогията с драматурга на нашия приятел Тесал. Драматургът е богът на своята пиеса, всеки герой е рожба на неговото въображение. И макар полезрението на тия герои да се ограничава до собствената им корист, драматургът може и трябва да „вижда цялото поле“. Както той изпитва съчувствие към всичките си герои, дори към злодеите (инак не ще може да напише техните роли), тъй и Всемогъщият гледа на нас и нашия свят. Към такова състояние, струва ми се, се стремят гимнософистите. Не коравосърдечно безразличие, а благосклонно безпристрастие. Йогата се стреми да обича както праведните, така и подлите, и разпознава във всеки го братска душа, отправила се на своето пътуване в неведомото.

Хор от почуквания с кокалчетата на пръстите одобрява думите му. Сега Птолемей подканва Теламон да вземе думата, като казва, че бил видял наемника да разпитва неколцина от тези аскети.

— Нашият аркадец май всъщност повече прилича на някой от тия просяци, отколкото на един от нас! Понеже, макар да получава възнаграждение за военната си работа и никога не се уморява да свидетелства за достойнствата на това, забелязвам, че винаги е с празни джобове и дава всичко, което получи, в мига, в който го получи.