Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 179

Преследваме Спитамен до Яксарт и с петте си колони. При Небдара има брод, през който Сивия вълк многократно ни се е изплъзвал. Той отново ни изпреварва, струпва войските си на отсрещния бряг и възпира нашето преминаване с всичките си сили. Обстрелват ни даже жените му, покатерени на защитна стена от каруци. Додето организираме тежка атака, разбойниците са избягали в Скигия и са се скрили на родната си територия.

Разделям войската на петте колони и ги разгръщам из степта. Дори тези диви саки и масагети имат села. Дори те имат убежища за зимуване. Шест дни напредваме на север в тази пустош, като оставяме следи от копита и коли. Моята колона държи левия фланг, тези на Кен, Хефестион, Кратер и Пердика се придвижват вдясно от мене. Фронтът ни е сто и петдесет километра. Дал съм заповед да не се оставя нищо живо.

По пладне на седмия ден пристига ездач от Кен. Колоната на Хефестион в центъра, долага той, се натъкнала на широка следа — врагът се прегрупирал. Хефестион не изчакал помощ, а се хвърлил в преследване сам.

Отнема цял ден да изминем осемдесетте километра до следата. От петнайсет километра виждаме дим. На пет километра разстояние се натъкваме на пехотинци от колоната на Кен. Те съобщават, че неговата и Кратеровата бърза конница се включили в сражението, започнато от Хефестион. Скитите на Спитамен бягали на север с дребните си кончета.

— Какъв е онзи пушек?

— Лагерът на Вълка.

Моята колона влиза по смрачаване. Теламон и Къдравелкото яздят до мене. Лагерът не е едно село, а няколко, разположени едно подир друго в продължение на осемстотин метра върху широк песъчлив бряг в подножието на варовикови скали. Опожарени са всички шатри и коли. Земята е черна под навявания от вихрушката сняг.

Все още можем да различим очертанията на лагера. Бивало го, отбелязва Теламон.

— Има дървета и вода, защитен е от скалите. Скитите сигурно го използват всяка зима.

Виждаме труповете на враговете. Мъже на възраст за бойци, посечени при защитата на лагера. Твърде са много, за да ги преброим, ала явно възлизат на стотици. В средата има набързо струпана стена от коли, петдесет-шейсет. Зад нея са се укрили жените и децата на противника. Не е нужно голямо въображение, за да възстановим клането.

Хефестион, след като пръв е стигнал при лагера и е знаел, че другите македонски командири ще го съдят, е взел възможно най-сурови мерки срещу врага. Виждаме къде противникът е струпал пръстена си от каруци и къде хората на Хефестион са донесли съчки и сухи храсти и са го подпалили. Вятърът е довършил останалото. Виждаме и местата около кръга, където отделни врагове, главно жени и деца, тласкани от отчаяние, са изскачали навън, за да бъдат повалени от нашите копия и дротици.

Колоната на Кратер, вдясно от Хефестионовата, трябва да е пристигнала не много по-отдавна от нашата. Сега виждаме самия него, пеш сред тълпа македонци. Той поздравява някого, като го тупа по гърба. Не чуваме думите му, прекалено сме далече, но явно е нещо от рода на „Отлично! Така вече те харесвам!“.