Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 177

В Мараканда копието ми отне живота на Клит Черния. Убих го в изблик на пиянска ярост. Това е най-позорното деяние, което съм извършвал. По-престъпно от Тива, по-жестоко от Тир, далеч по-зло от премахването на Парменион (което се оправдаваше от измяната на сина му).

Вечерта беше почнала като всяка друга в онези години — с пиене, хвалби и препирни, после още пиене и още по-свирепи препирни. Кен тъкмо се връщаше от победа в планината, като двете поддържащи колони на Птолемей и Пердика бяха споделили неговия успех. Славословенето на тези нови хора се лееше заедно с виното.

Клит Черния се изправи в защита на старата гвардия.

Той имаше един любовник, паж, казваше се Ангелид. Страстта му към това момче не знаеше граници, ала момъкът, умен и амбициозен, виждаше, че звездата на Клит залязва (както загатваше назначаването му за наместник на Бактрия), и почваше горко да съжалява за избора си на наставник. Скришом се беше обръщал към друг и Клит го знаеше. Тази вечер той тормозеше момчето, като му нареждаше да взима страна в споровете.

Кои са по-достойни, новите хора или старата гвардия?

Когато Птолемей и Пердика защитиха първите, Клит ме призова за арбитър. Аз възхвалих и двете групи, като с това дадох да се разбере, че искам да сменят темата.

Клит не се отказваше. Обруга по извънредно брутален и обиден начин не само новите хора, но и всички, които са се сражавали под мое командване, без по-рано да са служили при Филип. Когато Къдравелкото му заповяда или да изтрезнее, или да си тръгне, Клит гневно захвърли бокала си.

— И какво ще направиш, ако откажа? Същото, каквото направи с Филип ли?

След бащиното ми убийство Къдравелкото и Пердика бяха двама от тримата телохранители, които заловиха и погубиха извършителя. Мнозина със склонност към подозрителност видяха в това бързо и прекалено удобно запушване на устата на убиеца и решиха, че двамата са съучастници в неговото престъпление. Тъй като Къдравелкото и Пердика ми бяха скъпи приятели, заключението предполагаше, че тайната ръка зад покушението срещу Филип е моята.

Хиляди пъти бях чувал този слух и винаги го отминавах с печална въздишка. Тази вечер в мене се пречупи нещо. Скочих от мястото си и грабнах копието на Медон, пажа, който стоеше наблизо.

— Подлец такъв! — извиках на Клит. — Как смееш да ме наричаш отцеубиец?!

Хефестион ми препречи пътя. Птолемей и Кен сграбчиха ръцете ми. В залата се надигна страшна врява. Трима пажове, сред които Ангелид, светкавично хванаха Клит.

А устата на ветерана забълва всички отдавна преглъщани недоволства. Ругаеше ме като нагъл и неблагодарен, надут и самовлюбен. Клитовата сестра Ланица ми беше дойка. Той спомена името на тази чудесна жена, от чиято гръд бях сукал (и чиито двама синове доблестно бяха загинали в моята армия), както и самия себе си, чиято десница ми спаси живота при Граник.

— Обаче сега ние с Филип сме нищо за теб, Александре, но се гиздиш в персийски пурпур и заповядваш да екзекутират същите ония храбри мъже, без които щеше да си само жалко князче!