Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 178

Къдравелкото и Пердика извлякоха Клит от залата, а аз, разтреперан от гняв, призовавах на помощ цялата си воля, за да запазя самообладание.

Внезапно: вик. Клит пак влетя вътре. В средата имаше бронзов мангал и той застана пред него като оратор. Преди да успее да си отвори устата, аз се хвърлих към него.

С две ръце забих върха на Медоновото копие, което все още стисках, отдолу нагоре в корема му, точно под гръдната кост, където наметалото му беше вързано с полковия му пояс, и натиснах нагоре и навътре, към сърцето му. Гърдите ми бяха притиснати плътно в неговите, ние напирахме един срещу друг като два овена в планината. Усетих разширяващия се клин на върха, който за миг спря между прешлените на гръбнака му, после проби със звук като от разцепена дъска и излезе през гърба му. Клит още си беше съвсем жив, удряше ме с дръжката на меча си по тила. Наблегнах отгоре му с цялата си тежест. Почувствах как гръбнакът му се прерязва. В първия момент не изпитах ни горест, ни задоволство. Просто си помислих: „Този човек повече няма да ме хули“.

Разправят, че тогава съм бил обхванат от такива угризения, че съм се опитал да обърна оръжието срещу себе си. Не. Това дойде по-късно. Всъщност изтрезнях мигновено. Обзе ме срам. Изпитах такава покруса, че още малко и щях да се лиша от разсъдъка си. После ми казаха, че съм вдигнал тялото на Клит на ръце и с крясъци съм умолявал небето да го съживи. Повиках лекарите — това си го спомням — и от гърдите на мъртвеца успяха да ме откъснат единствено яките ръце на моите приятели, чиито ужасени лица само удвоиха отчаянието ми.

Реката на Зогдиана е Яксарт. През тези пет следващи дни Спитамен щурмува с девет хиляди конници. Мъката за Клит (и самобичуването за моето престъпление) ще трябва да почака. Събирам пет конни подразделения, взимам първото за себе си и поставям начело на другите Кратер, Кен, Пердика и Хефестион, чиято гордост няма да понесе още едно изключване от битка.

Ето как се сражава Сивия вълк. Той е схванал тактиката ни на преследване със свързани колони. Методът му е да ни примами да го подгоним и да ни изтощи из района, който познава, а ние — не. Сетне напада. Нощем лагерите ни, денем от засада колоните ни. Неговите бактрийски кончета не се в състояние да надбягат нашите жребци от Партия и Мидия в директна атака, но могат часове наред да се оттеглят пред нас в тръс, след което, вече довел нашите животни до изтощение, той се обръща насреща ни и преминава в настъпление. Като прилага тази тактика, на изток от Киропол Спитамен унищожава македонска колона, включително шейсет хетайри начело с моя смел Андромах, който удържа левия фланг при Гавгамела, осемстотин наемни конници и хиляда и петстотин наемни пехотинци. Успяват да избягат само триста и петдесет. Останалите са избити, труповете им — съблечени, обезобразени и оставени на вълците.

Можеш да си представиш състоянието на нашите войски, когато получаваме тази вест. Гневът на мъжете, чувството за безпомощност и омерзението от тази война в пустошта заплашват да ги лишат от самообладание. Те изгарят от нетърпение да отмъстят на врага и най-малко аз мога да ги призовавам към сдържаност, нито пък имам желание.